„Ци се носи по вятъра…”
Вятърът подрежда
облаци в небето,
мести, пренарежда
мебелите меки.
Ковертюри сменя –
кадифе с коприна,
мигом се променя
синьото в по – синьо.
Уж дизайн е учил,
има и претенции,
пита се улучва ли
модните тенденции.
С капки декорира,
светлина насочва,
ъгъла намира,
става все по – точен.
Тъкмо му хареса,
скръсти си ръцете,
всичко сам отнесе,
без да се усети.