Децата – нашите учители

Вярвам, че днешните деца и младежи не са ограничени от дигиталния свят. Напротив, вярвам, че това е възможност да се увеличи капацитета на полезност на мозъка. Естествено, при условие, че останат част и от не-дигиталния свят.

Всяка година в навечерието на новата учебна година ходя на консултация с учителката на сина ми. Искам да я запозная с промените, настъпили при него по време на лятната ваканция, да споделя с нея какво да очаква от него като поведенчески промени и фаза на развитие. Но тя винаги ме изненадва и се радвам да открия, че е от тези учители, които възприемат децата не само като свои деца, но и като свои учители. Това й помага да се адаптира към техния екстремно развиващ и бързо променящ се свят.

Добрият учител е този, който не престава да се учи. Добрият родител е учител на детето си, но се превръща в добър учител, само когато не престава да се учи.

През 1880 г. Шарлот Мейсън прави революция в системата за обучение в Англия, като поставя детето в позицията на личност, а обучението – насочено към цялата личност, а не само към развитието на мозъка. Нейната система може се отрази в тези нейни думи: „Обучението е атмосфера, дисциплина, живот“.

През 70-те години на ХХ век Бърнис Макарти провежда изследване на стиловете на учене и създава системата на обучение 4МАТ. Макарти забелязала, че когато преподава на децата в училище, те учат по различни начини. По-конкретно учат, като задават специфични въпроси. Макарти осъзнава, че повечето от материала, който се дава на децата в училище, попада само в един от тези въпроси: «Какво?» – факти, информация, данни, информация за нещата, за хората, за света. Това води до бърз резултат при децата, които имат този стил на учене, но не толкова добър при децата, които попадат в другите стилове на учене и задават въпросите „Защо?“, „Как?“ и „Какво ако?“

–                    Децата на категорията „как“ учат с практика, с пряк опит, те правят нещата.

–                    Децата от категорията „какво, ако“ имат по-скоро откривателски стил на учене, с групови дискусии.

–                    На децата от категорията „защо“ се дават много причини и обяснения.

–                    На децата от категорията „какво“ се дават много данни и информация.

 Изумително е колко са валидни и до днес сентенциите и на двете учителки. Разликата е, че ако предишните генерации са питали по-често „Какво?“, то сегашните деца имат нужда от причини – „Защо да правя това?“. И тук се появява предизвикателството за съвременния обучител (родител или учител, ментор или треньор) – да предостави достатъчно силни и привлекателни доводи на дигиталния туземец да напусне за момент дигиталния свят.

Успех, учители!

На добър час, деца – учители!

автор: Даниела Илева-Колева, gobio.bg