Само 10% от зарзавата е български, другият – вносна химия

Българските плодове и зеленчуци не надвишават 10% от всички плодове и зеленчуци, които се консумират в България, заяви на пресконференция днес Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. В България почти не се предлагат свежи плодове и зеленчуци, тоест брани вчера. Вносните не само че не са пресни и съдържат изкуствени подобрители, но се обработват допълнително, за да издържат по 20 дни, отбеляза той
Производителите на плодове и зеленчуци предупредиха, че могат да излязат на протест, ако не бъде преработена схемата за финансово подпомагане на производителите на плодове, зеленчуци и картофи в България, съобщи БГНЕС.

Те настояват да получават минимум 200 лева на декар в периода 2015-2020 година, което би трябвало да покрие около 23% от годишните им разходи. Те искат за този 5-годишен период за сектор производство на плодове, зеленчуци и картофи да бъдат заделени общо 81,85 милиона евро ( или 69% от парите по схемата), като 42% от тези средства отидат за производителите на плодове, а 58% за производителите на зеленчуци и картофи.

Предложението на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към момента е този сектор да получи общо едва 39,7 милиона евро (или 33% от бюджета на схемата).

„Предложението на Министерството за разпределение на средствата по схемата до 2020 година не ни удовлетворява. Ние искаме от това правителство до края на мандата си да разработи ново предложение и най-късно до 10 ноември да се внесе новото предложение в ЕК“, заяви Слави Трифонов.

„Ако останем с предложението на МЗХ сме обречени на агония и сме пред опасността браншът да бъде закрит до 2-3 години. Тогава ще минем към протести“, заяви Слави Трифонов. Производителите са направили разчети, че ако бъде одобрено тяхното предложение за разпределение на парите, може да се очаква разкриването на около 50 000 нови работни места. Според тях тяхното предложение ще доведе и до изсветляване на сектора, чието състояние е критично.

Пряко и косвено заетите в производството са около 200 хиляди. Няма логика 20-25 процента от напусналите страната ни 1,5 млн. души да работят градинарство в Гърция, Испания, Англия и други държави, вместо да правят това тук, коментира Трифонов.

Той е убеден, че ако българските плодове и зеленчуци имаха по-голямо присъствие на пазара, това би осигурило и много повече работни места за нискоквалифицирани хора, при които безработицата е голяма.