Кунева и Лукарски осъмнаха с тъмносинята сянка на ДСБ в листите за депутати.
След неуспешният опит за избор на председател на Реформаторския блок и последвалият го звучен разкол между лидерите им, дойде ред и на очакваното от всички преференциално надцакване за листите. Схемата вече бе разиграна успешно на евроизборите през май, като убедителен победител тогава стана ДСБ и менторът им в сянка Иван Костов. Тогава именно по заръката на командира тъмносините симпатизанти подложиха крак на лидерката на ДБГ Меглена Кунева, и тя остана с пръст в уста веднага след вота. Подлото изместване на единият от водещите лидери на реформаторите показа само едно – формацията в този си вид няма да успее да заработи за единството на дясното а само за неговото поредно разпарчетосване.
Отговорът след прецакването на Кунева не закъсня и тя предприе контраатака в последния момент с цел саботирането на Радан Кънев като бъдещ шеф на реформаторите. Самонадеяността на Кънев му изигра лоша шега и той със стиснати зъби преглътна унижението, но продължи да се готви за решителната битка с преференциите. Тези нелогични политически ходове и борби се отразиха и на качеството на предизборната кампания на реформаторите. Тяхната кампания до момента не върви никак добре и за това не са виновни само ограничените им финанси. В хода на предизборната кампания се установи, че всъщност това не е кампания за привличането на някакви нови привърженици, или пък за гласът на разочарованите от предни управления и партии симпатизанти. Оказа се, че това е кампания за спясяването на собствените им депутатски места най-вече от „приятелите“ им от блока.
Като слоган на предизборната си кампания реформаторите със сигурност могат да използват израза „Всеки срещу всеки“, без някой да им се разсърди заради това. Именно това е веруюто на събраните вкупом останки от дясното на 90-те години от близо година насам, в която РБ се клатушка на политическата сцена. За разлика от предходната предизборна кампания за евродепутати, на която РБ поне се опита с някакви стъпки да се отсрами пред избирателите си, то сега няма и помен от подобно нещо. Кампанията им закъсня с над две седмици след останалите партии и едва ли към края ще успеят да наваксат сериозното изоставане. Има по-малко от две седмици до началото на изборите, в които реформаторите ни най-малко не смятат да водят битка с другите политически опоненти за вота на народа, а напротив –да покажат за втори път в една година как не трябва да се прави политика.
Началото на преференциалната битка вече започна, като стартът и за пореден път бе даден от тъмносиният наставник в сянка на ДСБ Иван Костов. В интервю преди няколко дни той пряко заяви да се ползва по места отново мажоритарния елемент наречен преференция, едва ли не за да се покаже кой трябва да управлява в Реформаторския блок. Костов заяви, че няма да гласува за лидер, който го било страх да се яви на състезание, явно визирайки кандидатурата за председател на РБ на Божидар Лукарски и провала на конгреса. По този начин Костов индиректно даде и първите официални наставления на тъмносините привърженици да остранят шефа на СДС от първото място в листата за депутати.
Според командира „Ако не могат сами да преценят кой трябва да води блока трябва да им покажем с преференцията“. Това звучи точно като да им се покаже кой командва всъщност – именно ДСБ, а не някой друг. Тогава дали са равнопоставени партньори – едва ли.
От ДБГ обаче този път са решили да не се оставят така леко да бъдат изместени без бой от централата на Радан Кънев. Както костовистите, така и хората на Меглена Кунева усилено започнаха да агитират своите да се гласува преференциално за техен предпочитан кандидат в столицата. Нахалството им стига дори дотам да призовават всеки симпатизант на партията да осигури поне по още седем негови близки или роднини, които да дадат гласовете си за съответният кандидат-депутат. Нещо като купуването на гласове, само че безплатно. Атаката на хората на Кунева е насочена предимно в 24-ти и 25-ти МИР в София, където водачи са Петър Москов, „ковчежника“ на Костов – Гроздан Караджов и бившият син лидер Мартин Димитров.
Не е много ясно как точно ДБГ ще успеят да пробият първите трима в листата за 24-ти район и как ще съумеят да защитят лидерката си Меглена Кунева в 25-ти МИР в столицата на чиято листа е водач, а след нея веднага е поставен Вили Лилков от ДСБ. В 23-ти район водач е Лукарски, но той по всяка вероятност ще бъде изместен от ген.Атанас Атанасов от ДСБ като там се очаква масиран преференциален натиск. Лукарски, около когото се завъртяха и немалко пикантерии в началото на предизборната кампания ще трябва доста да се постарае за да надхитри генерала, което обаче ще бъде непосилно за него.
Така вместо да агитират потенциалните си избиратели по места, реформаторите са насочили всички усилия да саботират собствените си хора и да си гласуват само и единствено за тях си. Това е изключително нелеп и твърде показателен ход за политическото безумие и хаос, който цари в целия Реформаторски блок. Там и дума не се споменава за химерното синьо единство, а само и единствено се преследват егоистични лични интереси. Неслучайно продължават и търканията между Радан Кънев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, както и съмненията за предстоящ купен вот от Турция за Реформаторския блок от страна на единият от петимата лидери на блока.
Нескончаемите ламтежи на лидерът на ДСБ Радан Кънев за креслото на вътрешен министър в един бъдещ кабинет, както и неизпълнимите искания поставяни от него спрямо Борисов накараха шефа на ГЕРБ да отреже реформаторите окончателно. Ядосан от поредните порции политически интриги, бълвани от страна на Кънев, водачът на ГЕРБ заяви категорично, че Реформаторския блок ще бъде последният с когото би преговарял след изборите на 5-ти октомври. Непостоянната и разнопосочна политика на неуспелият кандидат-председател на блока докара отношенията между двата политически субекта до тотален колапс и взаимна неприязън. А само до преди няколко месеца бяха смятани за абсолютни съюзници след вота. Борисов обаче се усети навреме, че цялата работа при реформаторите е комплицирана до безкрай и залагането на този съюз е твърде рисковано начинание дори и за него, и бързо, бързо смени тактиката и тона към тях.
Реформаторите като идея никога не си били истинската алтернатива на „статуквото“, поради множеството си вродени политически дефекти и невъзможността им да представляват широки обществени кръгове в този си странен формат. Това, както и преди година си остават малки бутикови партийки, с предимно костовистки електорат концентриран предимно в столицата. Ако това са новите управляващи, значи е ясно, че БСП и ДПС отново ще управляват. Те не са реален политически субект и на тях не може да се разчита и след вота, както отбеляза Борисов, било то за коалиционен кабинет или за експертен.
Всички видяха какви точно експерти се назначиха скоростно за по два месеца в служебното правителство на Близнашки с протекциите и на Радан Кънев, и на Кунева. Ако пък преференцията прецака за втори път Меглена Кунева разпада на компрометираната коалиция е неизбежен и дори ще бъде адмириран.
Автор: Теодор Василев, BPost