Дъждът закачливо напръска
край пътя задремали храсти,
застинали клони разтръска,
листата му махват за „Здрасти”.
С провесени, влажни нослета
червените шипки подсмърчат.
онези страхливи врабчета
защо ли край тях не прехвърчат …
А лятото шапка от слама
заплита с ръцете си точни,
наивно все пак се надява
студа два – три дни да отсрочи.
Във ризата скрило на топло
онези врабчета страхливи,
преди да ги е намокрил
капчукът от синята слива.
Те пърхат с крилца, не мируват,
във пазва уютна се гушат –
ще има къде да зимуват
и химна дъждовен да слушат.