Дилърите не избират СЛУЧАЙНИ жертви!

От години наркодилърите навлизат в училищата. За пръв път се сблъсках с този проблем преди повече от десет години. Работи се на принципа, че е по-добре уличните пласьори да бъдат малолетни, защото, когато ги хванат, това не води до големи санкции.

Схемата, общо взето, е такава: тези, които са по-отракани, биват вербувани да наемат под себе си други. Така че на най-ниските нива тези, които ходят с по едно-две пакетчета трева в себе си, обикновено не знаят връзките и контактите нагоре. Още повече че това са обикновено непълнолетни, които не подлежат на отговорност. Всъщност това, което използват дилърите, е желанието на юношите да бъдат забелязани и да бъдат по-значимии по-интересни. И освен това да имат някакви пари повече от тези, които получават от родителите си като джобни.

За едно 15-16-годишно момче или момиче 50 лева джобни пари – горе-долу това е средната сума, която изкарват – е огромна и значителна сума. В повечето случаи това е много повече от сумата, която имат родителите им

Това е така нареченото желание за престиж, пак свързано с чувството, че си по-възрастен и желанието да бъдеш забелязан, да бъдеш център на внимание, да харчиш нашироко пари и така да се открояваш от връстниците си. С годините дилърите, които подбират ученици за пласьори, много ясно са си изградили профил на момчетата и момичетата, които им трябват. Те са личностно нестабилни, неуверени и с желание да бъдат забелязани, независимо какви ученици са, и такива, които много бързо пръскат пари. Това обикновено са младежи, които, като ги изкарат, веднага ги харчат. И търсят нови средства, за да продължават да харчат. Няма значение дали си отличник или не. По-скоро има значение младежите дилъри на дребно да са екстравертни, нестабилни, неуверени.

Пласьорите обикновено държат учениците около година. И когато наближат 18-ата година, ги сменят с нови, по-малки, по-млади. Самите дилъри в един район си сменят териториите. А пък поръчката става по телефона с някакво кодово название, което се знае от участниците в тази част на веригата. Освен дрогата те им дават евтин мобилен телефон с предплатена картапо който да им се обаждат. Минават през съответната явка, вземат дрогата, отиват на училище и я разпространяват там. Не е вярно, че седят на улицата и чакат някой да си купи. Аз съм поразен от начина, по който е разработена схемата, в нея има много психология, тя не е направена ей така просто на хрумка.

Родителите и учителите имат още много какво да учат по темата. Важно е да кажем и какви са пораженията, които следват.

Защото, ако младежите са доволни, че имат пари в джоба, те може би не разбират какви ще са последствията от дрогата за тях. Добре е самите младежи да знаят какво следва от това.

Другата част от схемата е, че това са деца от разделени семейства. Идеята в случая е по-малко родители и по-малко родителски контрол. Много бързо се отказват от тях, ако родителите започнат да протестират и започнат да обръщат внимание. Тогава дилърите спират да ги използват и ги заменят с други. Които искат, няколко месеца или година имат пари в джоба си. Но идват големите опасности. Първата голяма опасност е, че 90% посягат към наркотика, който носят

По принцип един от факторите, с които ги подбират, е учениците да не са зависими. Да са пробвали дрога, но да не са зависими. Това е много интересно, аз съм срещал малолетни дилъри, но нито един от тях не беше зависим. Това явно е важно за дилърите, за да не им крадат малките от дрогата. Тази опасност не е единствената. След това вече младежите много лесно могат да бъдат зависими и манипулирани и изнудвани. Включително могат да бъдат изнудвани и родителите. Дрогата има дълготрайни последици. Например дори и след десет години, ако вече са прекъснати връзките с дилърите, остават неувереността, предпазливостта, страхъттревогата от това, че постоянно могат да ти се обадят да искат нещо от теб или да те изнудват. Остават страховите неврози и последствията, които не са шега.

Те не са само върху отношенията със родителите и със семейството. Могат да бъдат и дългосрочни и трайни. Когато си на ниското ниво и те разкарат, това е късмет. Но когато някой тръгне нагоре и започне да става част от веригата, тогава вече измъкване няма.Попадналите в тази среда загубват сигурност.

Важно е родителите да са бдителни: когато децата им трайно започнат да имат пари и започнат да харчат повече, задължително трябва да се реагира. Смятам, че колегите от детските педагогически стаи, които също знаят много добре за този проблем и го следят, могат да бъдат от помощ. Страхът на родителите е, че ако се обърнат към полицията, тя по някакъв начин ще накаже децата им, ще ги регистрира. Струва ми се, че наистина трябва да се разговаря с полицията, защото те са хората, които знаят връзките, контактите, знаят кого и как да заплашат.

Автор: Иван Игов, психолог – „Монитор“