Как да познаем, че кандидат-депутатът ни лъже

Почти няма българин, който да не е усетил, че вече сме в предизборна кампания. Партийни лидери и водачи на листи ни гледат от билбордове и плакати, дебатират по телевизиите, а някои дори сме имали честта да видим на живо – докато раздават брошури в парка или на поредния безплатен партиен концерт.

Наред с познатия политически репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и със стотици обещания. Повечето от тях са неизпълними, а за повечето от останалите политиците ще забравят, щом прекрачат прага на пленарната зала. Надеждата на политика е винаги една – че електоратът и този път ще има твърде къса памет, за да си спомни какво са говорили управниците по митингите. Пък и потокът от обещания е стигнал размерите на река Скът, която помете Мизия – кой ще ти помни коя партия какво се е заричала в това наводнение от заклинания за светлото бъдеще.

В сезона на обещанията всеки интелигентен избирател би искал да прецени веднага кой от кандидат-депутатите го будалка и кой наистина подхожда сериозно и държи на думите си. Според психолози не е невъзможно да разобличим лъжците на мига. Ето и няколко важни съвета, които ще ни помогнат да разкрием , че политикът срещу нас ни обстрелва с кьорфишеци:

Акцентиране върху отричането. Всеки политик, който повишава тон, когато отрича дадено обвинение към него или приписвани нему действия, не е искрен, категорични са анализатори на поведението. Натъртването на думите „не”, „никога” и „не съм” трябва да ни алармира, че нещо не е наред. Човек, който е сигурен в това, което отрича, ще го направи със същия тон, с който е говорил и до момента.
Пипа си косата. Ако политикът си сресва косата с ръце или се чеше по скалпа, докато говори, бъдете сигурни, че е „цопнал” в неудобна тема и увърта. Езикът на жестовете издава неговото неудобство и трябва да имате едно наум, че казаното в този момент може би не е съвсем искрено. Подобен признак е и потенето, въпреки че това може да е сигнал, че човек просто е нервен от публичната си изява или че гримьорката в телевизията не е от неговата партия, съответно спестила е от пудрата, за да го изложи.

Повторението. Лъжците често ще повторят изцяло вашия въпрос, преди да му отговорят. Обяснението е просто – така печелят време, докато измислят приемлив отговор. Специалистите по публична реч дават и друг съвет за заобикаляне на неудобни въпроси – да направите комплимент на задаващия, че ви е улучил в болното място и че ще му отговорите по-късно. Това е по-честно от използването на лъжи.

Самодоволната усмивка. Политикът лъжец обикновено е обигран и може да ви заблуди. Той обаче може да се издъни в края на изявлението си, дори да е тренирал говорене пред публика с години. Понякога няма сила, която да контролира неволните сигнали на тялото. Един от тях е самодоволната усмивка, която ще се появи на лицето на кандидата в листата, показваща задоволството, че е успял да ви преметне с предишното си изречение. Българите вече са чувствителни към захаросани усмивки и ако внимават, биха разкрили на мига, че ги будалкат.

Контактът „очи в очи”. Искреният човек обикновено гледа събеседника си в очите през 60% от времето на разговора. Лъжецът вероятно ще отбягва погледа ви. А по-опитният лъжец ще ви гледа непрекъснато в очите, защото така го е посъветвал пиарът. И двете крайности са сигнали, че човекът срещу вас не е искрен.

Тембърът на гласа. Докато говори, лъжецът ще промени тона на гласа си. Някои ще повишат тон, а други ще изберат по-нисък тембър от обичайния си. Това неволно издава проблемите в съдържанието на посланието. Този похват не бива да се бърка с фразирането в реториката – когато изговаряме бързо част от думите, а изведнъж правим пауза и казваме по-бавно и отчетливо глагола или друга важна смислова част от изречението. Това са заучени техники на добрия телевизионен говорител или оратор. Повишаването или понижаването на тембъра обаче е неволен признак, че говорещият ни будалка.

Бягството. Колкото е обигран, лъжецът чувства, че прави нещо нередно и ще търси бягство от темата или от целия разговор. Често психолози смятат, че в ключов момент краката на хората, които не се чувстват комфортно, ще сочат към изхода на помещението или поне ще се наклонят в тази посока. Има и други груби сигнали, които издават фалша – изграждането на физически бариери между говорещия и аудиторията, например поставянено на бутилка минерална вода пред него или честата употреба на чашата за вода.

Заливането с информация. Вместо да е лаконичен, лъжецът ще ви залее с факти по въпроса, за който иска да ви излъже. Това е несъзнателен опит да си гарантира победа, като ви убеди в тезата си с всички възможни доказателства. За такива политици народът е казал, че „вадят от 9 кладенеца вода”. Искреният събеседник лаконично ще каже какво мисли и няма да прекали с аргументите. Ако счита, че е прав – ще знае кои са най-важните, за да ги употреби.

Честността. За разлика от лъжеца честният човек ще бъде наистина бесен, ако бъде обвинен в нещо, което не е направил. Въпреки това той ще запази самообладание и ще участва в дебатите, за да обори твърдението. Всички други опити за скандали в телевизионни студия или на публични прояви говорят не само за лабилност на политика, но и за преиграване, т.е. фалш.

Защо ни мамят политиците

1. Хората не искат истината, а това, което им е приятно да чуят. Те не гласуват за кандидатите, които формулират точно проблемите, а за тези, които говорят според очакванията на обществото – например да бъдат повишени заплатите или намалени данъците.

2. Политиците понякога вярват, че лъжите им са истина. Те са толкова убедени в това, че фалшивите им изказвания звучат искрено и заблуждават избирателите.

3. Политиците поемат обещания към спонсорите си, заради които са принудени да мамят гласоподавателите. Като оправдание за неизпълнените точки в програмата винаги може по-късно да посочат липсата на пари в бюджета или други независещи от тях причини.

4. Лицемерието и лъжата са задължителни в политическата коалиционна култура – при формиране на правителство от няколко партии все някой трябва да направи компромиси с убежденията си и да убеди поддръжниците си, че нищо толкова не е станало.

5. Кандидатите на избори поддържат тезата за благородната лъжа – ако не ме изберат, няма да имам шанс да осъществя идеите си, защото в кампанията всичко е позволено.

Автор: Иван Димов, „Труд“