Как са използвали билките от Древността до днес

 Медицината и великите цивилизации

Месопотамия

По това време хората вече са ползвали около 250 лечебни растения. Цар Хамурапи (около 1700 г. пр.Хр.) е първият предшественик, който насърчава отглеждането им, като установява закон за гражданската и наказателната отговорност на лекарите. Законът носи неговото име.

Египет

Имхотеп (около 2700 г. пр.н.е.), освен че е бил голям архитект и завоевател,  също така е бил и известен медик. Репутация, заради която е бил обожествен. Папирусът Еберс, един от най-старите медицински трактати, които са оцелели, е написан между 1500 и 1600 г. пр.н.е. по време на царуването на Аменхотеп I. В този папирус се описва вече известния диуретичния ефект на синчеца.

Индия

Най-старите данни за знания и медицински практики в Индия са получени от

материалните останки от така наречената „Инд“ цивилизация (2500-1500 г. пр.н.е.). Към края на ведическия период (Veda – около 1500 г.пр.Хр.) индийската медицина започва постепенно да се установява на съгласувана система, която е наречена Аюрведа (знание за дълголетие).

Китай

Около 2000 г. пр.н.е., Чен Нонг е написал първата книга Материя Медика, в която са описани 365 вида лечебни растения. По тази причина той е бил обожествен, също както Имхотеп.

Гърция

Древните гърци стоят в основата на европейското познание за лечебните свойства на билките. Митологичния бог на медицината Асклепий (Ескулап на латински език), е първият лечител. Хипократ (460-377), „бащата на медицината“, използва 230 растения и разглежда болестта като природен феномен, а не магия. Аристотел изброява 500 растения и за него опитът е в основата на всички науки.

Гален (II век след Христа) се смята за бащата на фармацията и като такъв, е автор на клетвата, произнасяна от фармацевтите, по време на дипломирането им.

През Средновековието

Няма значителен напредък в използването на нови растения, нито в наблюдението на вече известните.

Ренесансът

Швейцарският лекар Парацелз създава теорията, че видът на растението ни дава информация за симптомите, които то лекува. Според тази теория растения с листа с форма на сърце лекуват сърцето, орехите, които имат форма на мозък, подпомагат паметта, цветът на сока на някои билки той сравнява с цвета на кръвта, с цвета на жлъчката и т.н. Негова е крилатата фраза, че „дозата прави лекарството“. За някои съвременници Парацелз е бащата на хомеопатията, защото според него „Всяка болест трябва да бъде лекувана с това, от което е причинена”.

Модерната епоха (XIX и XX)

През този период растенията вече не се приемат за нещо елементарно и се подлагат на химичен анализ. Лекарствата по това време се състоят от 50 до 100 животински, растителни, минерални вещества. Не малко лекарства от модерната епоха често съдържат много опиум. Химиците започват да извличат химични молекули (активни съставки), които лекуват конкретни заболявания, като хинин, аспирин, морфин и др.

Междувременно през 1817 г. е бил открит зеленият пигмент, наречен „хлорофил“. Напредъкът на науката и идеите през вековете винаги са вървели ръка за ръка с напредъка на медицината. Пелетие и Кавенту разработват първи метода за екстракция на активните компоненти от семейство Алкали, които после наричат Алкалоиди.

През 1826 г. хининът започва да се произвежда промишлено – само през тази една година 160 тона кора от бреза са изпратени в Париж за преработка. След първата третина на ХХ век започва синтезът на синтетични молекули. Напредъкът на химията на екстракция и химията на синтеза правят възможно да се получат чисти активни субстанции. През този период лечебните растения остават най-вече като модели, но извличането на активни съставки от билки продължава, а когато тяхната концентрация е достатъчна – и стойността им е адекватна.

През последните двадесет години някои терапевти предписват на пациентите си отново цели растения (totum). Някои изследвания през последните години доказват, че в рамките на едно и също растение често се съчетават антагонистични принципи (хипо- и хипертоници, възбуждащо и успокояващо действие). Например хвощът съдържа коагулант и антикоагулант, т.е. има свойството едновременно да съсирва и разрежда кръвта. На практика един от принципите винаги е доминиращ, а присъствието на антагонист дава буферни ефекти.

Днес изискванията към използването на растенията са се променили значително. Използваме лекарствени композиции от концентрирани екстракти на различни растения със сходно действие, вместо настойки от свежи билки. За да третираме определени симптоми с лечебни растения, първо трябва да намерим точната билка. После, да изберем правилния момент, в който да я откъснем. След това трябва да знаем коя точно част от растението е лечебна и как се приготвя настойката. И не на последно място, както казахме по-горе, дозата прави лекарството.

Източник: gobio.bg