В „Закрилникът“ Дензъл Уошингтън се изправя срещу руски гангстери (ревю и трейлър)

След „Тренировъчен ден“ (2001), увенчал с „Оскар“ за мъжка роля Дензъл Уошингтън, актьорът отново влиза в колаборация с режисьора Антоан Фукуа в лентата „Закрилникът“ В основата на сюжета е Робърт МакКол (Уошингтън), който е обикновен служител в огромен магазин „Направи сам“. Той е приел самотата и скуката като рутина и ежедневие. Животът му тече мудно, без събития и без емоционално напрежение. Умерено словоохотлив, той е вежлив, но поддържа дистанция с околните. МакКол страда от безсъние, с което се бори в малко и евтино денонощно ресторантче, препрочитайки класически автори. В малките часове клиентите са постоянни и с не особено висок социален статус. Сред тях е и младата проститутка от руски произход Тери (Клои Грейс Мориц), която се сприятелява със загадъчния читател самотник от нощните часове. Когато нейните сутеньори, брутални руски гангстери, я пребиват, тя се оказва в спешното отделение на местната болница.

МакКол не може да стои безучастен и трябва да й помогне. Той открива, че желанието му за справедливост е съживено, а се и оказва, че притежава скрити умения, които му позволяват да отмъсти на всеки насилник над безпомощните. Ако някой има проблем, ако шансовете са срещу него, ако няма към кого друг да се обърне, МакКол е насреща. Той е Закрилникът. Конфликтът е мускулест, експлозивен, без милост и правила. Качествата на „нашия човек“ заблестяват на фона на непобедимия отрицателен герой психопат Теди (Мартон Чокаш), отличаващ се с интелигентност и прозорливост.

Дензъл Уошингтън тук е на върха на актьорското си умение, без ролята да изисква това от него в този екшън-трилър. В останалите роли са Бил Пулман, Робърт Уолбърг, Мелиса Лео, Хейли Бенет и Дебра Грет.

Вдъхновен от едноименна телевизионна поредица, „Закрилникът“ е една от десетките версии на Робин Худ, в която лошите са наказани, а добрите – възнаградени. Сценарист на адаптацията е Ричард Уенк, чието име е зад новата версия на „Механикът“ (2011) и „Непобедимите 2“ (2012). Този тип повествования винаги са се радвали на успех, защото предизвикват у публиката съвсем примитивно задоволство и оправдано утешение.
„Закрилникът“ носи лек полъх от студената война и в много отношения се доближава до приключенията на Джеймс Бонд. Филмът е повлиян до голяма степен от стила на Куентин Тарантино, в който дълги диалози нагнетяват напрежение, което прераства в екшън сцени. Стилно издържан с визуалната подкрепа на камерата на Мауро Фиоре, лентата притежава първичност, елегантност и магнитна красота, които не могат да не предизвикат зрителски ентусиазъм в киносалона“, пишат кинокритиците.