Карфиците забодаха в небето
безброй искрящи светлинки
и тъмно – синьото на кадифето
невидим моделиер скрои.
С кандилото луната му мъждука
по – тиха даже отпреди,
през облачни прозорчета – пролуки
Маестрото се суети.
Ще стане бална рокля чудо – приказ
с изрязано дълбоко деколте
и пак карфиците на помощ влизат,
редят блестящото й колие.
Надипля вятър облачни дантели,
по краищата й ги нареди.
Как умело само са се вплели
в шевиците й ситните звезди!…
Щом тиквата в каляска се превърна,
шивачът на момиче я дари.
Макар, че в полунощ ще му я върне,
не ще е вече то като преди.