Дядо Николай на бой за бивша лудница и концлагер

Трошаха и хвърляха през прозорците пиана и ценни мебели, твърди друга свидетелка на „акцията” – арх. Хубена Салджиева
Миналата седмица манастирът „Свети свети Кирик и Юлита” в асеновградското село Горни Воден беше атакуван и превзет от „ударна бригада” расоносци, предвождани от Пловдивския владика Николай. Оспорваният имот /засега!/ е върнат по съдебен ред на Пловдивска митрополия, като преди това 33 години е служел за творческа база на Съюза на архитектите в България /САБ/. Според архитектите от Града на тепетата обаче „победата на дядо Николай е пирова”.

„Загубихме битката, но ще спечелим войната!”, окуражи колегите си арх. Илко Николов, шеф на Общинския съвет в Пловдив. Думите му бяха посрещнати с аплаузи, а специално пред пратеника на „ШОУ” топархитектите бяха единодушни, че ще обжалват решението на съда, каквото и да им коства това.

От сбирката им отсъстваше само секретарката на секцията на САБ в града на тепетата Ненка Николова. Тя се тръшнала на легло от високо кръвно, стресирана от „операцията”, и й дали няколко дни за релакс. „Трябва й сериозна почивка, за да се възстанови от това преживяване, тъй като двете с арх. Хубена Салджиева са били през цялото време на опразването на манастира от хората на дядо Николай. Пред нас Ненка каза, че все едно е била засмукана от „нашествие на хуни”. Горката, беше ужасена! Дано по-бързо се възстанови от този кошмар!”, разказаха пред човека на народното издание колеги на Николова.

Още не може да се съвземе от бруталната акция и арх. Хубена Салджиева. Слава богу, тя не се е поболяла, но изглеждаше видимо разтърсена до дън душа от вандалщината на отците, изтърбушили пред очите й бившата творческа база на САБ. „Бяха около 100-ина човека. Повечето бяха млади, но имаше и възрастни свещеници, които едва ходеха. Въпреки това Николай ги беше довел. Той не пипна нищо, само вървеше нагоре-надолу и се разпореждаше. Неотлъчно до него беше адвокатката му Елена Гълъбова, която откровено се присмиваше на нашите искания.

Подиграваха ни се и отците

Бяхме направили устно споразумение за удължаване срока на изнасянето, но те не го спазиха. Все пак става въпрос за имот с разгърната площ около 10 000 кв.м, с уникални мебели, с фрески… и всичко това няма как да се изнесе за един работен ден на съдия-изпълнителя.

Пред мен и Ненка Николова се трошаха мебели и пиана и хвърчаха през прозорците! „Голяма работа – за тия пиана няма да вземете и 500 лв.!”, подиграваха ни се хората от групата на дядо Николай. Нямам представа къде са били така обучени – да разглобят, или по-точно – буквално да изтръгнат осемгранна маса и да я захвърлят навън.

Опитаха се да ни сплашат с прокурор, че уж не сме били поддържали фреските. Пълна измислица! Те са наши, как обаче да ги изнесем? Възможно е само на части.

После се заядоха за иконите. Къде били? Ние обаче притежаваме документ, че още преди време сме ги върнали на Пловдивска митрополия.

Думите бледнеят пред действията на отците! Потресена съм и въпреки моето и на всички колеги уважение към църквата няма лесно да преглътнем тази гавра с нашите 33-годишни усилия. И ще обжалваме решението на всички инстанции”, сподели пред „ШОУ”-репортера арх. Салджиева.

„Във въздуха” витаят и съмнения за ”топла връзка” между кмета на район „Запад” в Пловдив Здравко Димитров и дядо Николай, които предстоят или да бъдат потвърдени, или отречени. В този план народното издание ще следи внимателно и отблизо развоя на събитията, ескалирали в открит конфликт между САБ и Светия синод на БПЦ.

Суеверни миряни от региона ни подшушнаха под сурдинка, че манастирът и терените около него

били „просмукани с лоша енергия”

тъй като през годините там се помещавала лудница, а после – концлагер. Духовете на умъртвените и тежко болни хора витаели в района на обителта и нагнетявали „аурата” й с „отрицателни вибрации”. „Тайната история” на „Свети свети Кирик и Юлита” ни беше разказана от арх. Володя Стоянов и арх. Величко Куртев от пловдивската секция на САБ.

Не по-малко ценни за установяване на фактите се оказаха и спомените на ветерана Любомир Шинков, един от най-известните родни архитекти, който е автор на проекта за възстановяването на напълно западналата сграда. „Идеен вдъхновител” на начинанието пък е арх. Георги Стоилов, „най-младият партизанин в България”, съпруг №1 на партийната поетеса Лиляна Стефанова, както и автор на „летящата чиния” на връх „Бузлуджа”. Само на „ШОУ” арх. Шинков предостави и уникален документ от 1981 г. – за съгласието на Националния институт на паметниците на културата /НИИПК/ и, това е от особена важност! – на Пловдивска митрополия /тогава глава на Пловдивска епархия е дядо Варлаам/, за „адаптацията на манастира за нуждите на международна архитектурна школа за професионално усъвършенстване”.

„Съществуващите тогава държавни наредби не разрешаваха изграждането на нови сгради за такива цели и единственият начин за „прескачане” на забраната беше да се реставрира и адаптира сграда или комплекс – паметник на културата. Манастирът „Свети свети Кирик и Юлита беше обявен за паметник на културата от местно значение, а църквата му – за паметник на културата от национално. Фактически към 80-те години на миналия век

от манастира съществуваха полурухнали източното крило, северното крило и църквата, реставрирана отвън от НИПК, в която веднъж годишно, на църковния празник, се отслужва литургия. Единственият автентичен елемент от комплекса, който можеше да бъде и е запазен, беше манастирската порта. Всички останали конструктивни и архитектурни елементи бяха станали негодни”, поясни пред човека на народното издание арх. Любомир Шинков.

София – Пловдив – Асеновград – София,
Добринка КОРЧЕВА