Почукват капките досадно
с маникюр изискан.
Дали, защото им е хладно,
компания ли искат …
Стъклото слуша оттегчено
брътвежа до забрава
за есенното лошо време
и вяло се прозява.
Вятър с флейтата въздиша,
дни наред повтаря,
може би ще пренапише
Моцартова ария…
Зад стъклото с лице мокро,
с капчици полято,
някой спи и му е топло
и сънува лято.
Шум дочува от вълните,
плажа с взор обхожда,
сякаш тих, тимпанен ритъм
танци съпровожда.
Спомени нахлуват луди,
в сън се режисират.
Ала в този миг се буди.
И вали, не спира.