Залезът клечка драсна
и запали небето,
лумнаха от страстта му
облачните кълбета.
Палаво се разлива
огнената жарава-
слънцето си отива,
ала му се остава.
И морето уж синьото
във червено изгаря,
като през чаша вино
погледът го улавя.
А на пясъка миден
вятърът се поклаща,
ако не е невидим,
ще му е ален плаща.
И нощта перелина
върху въглени мята,
грейва в миг месечина
с ярката си позлата.