Отчаяните реформатори надянаха феса

Страхът и смразяващите резултати на Евровота, особено в уж синята крепост Варна, тласнаха Реформаторския блок към отчаян ход. Костовистите забравиха любимия си рефрен: „Само ние не сме управлявали с ДПС“ и нахлюпиха феса без грам угризения. Сметката е проста: за няколко хиляди сигурни и послушни гласа и за дебела пачка за предизборната кампания и за деня на вота реформаторите прегърнаха най-близкия човек на Доган.
Касим Дал беше изключен от ДПС през 2011 г. Но дали се е отрекъл от клетвата си за вярност към Сокола? Двамата са близки още от затворническите години по време на Възродителния процес. Как 3 години „в немилост“ се оказаха катарзисът, достатъчен да измие над 20 години вярна служба в ДПС? Късата памет на Реформаторите е просто пословична. Те не само забравиха за миналото на Касим Дал като главен кадровик на ДПС, основен човек на движението за връзка с Турция и негов неизменен заместник-председател цели 18 години, но са в тежка амнезия за исканията на същия Касим Дал при преговорите му със Синята коалиция за общо участие в 42-рото Народно събрание. Тогава, през пролетта на 2011 Дал предлага сериозна финансова подкрепа и „осигурени“ гласове в Турция, но настоява десните да прокарат закони, осигуряващи специален статут на българските турци и… двуезична държава.
Интересно защо, макар и лидер на коалиционна партия в Реформаторския блок, опитен изборджия като Касим Дал прие второто място точно във варненската листа. Дали защото точно във Варна реформаторите нямат друг резерв за гласове освен обещаните бюлетини от Турция? Или защото в Търговище, където досега е бил водач от ДПС, или съседния Разград или още по-отдадения на Доган район на Кърджали номерът му на прясно изпран демократ няма да мине?