Варна загубила заради липса на подкрепа от малцинствата!

Варна не е спечелила първото място в надпреварата за български град – кандидат за Европейска столица на културата, тъй като в обществената подкрепа липсва участието на малцинствата, не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст, и има съмнения в устойчивостта на програмата в дългосрочен план. Това са констатациите в доклада на международното жури, което класира Пловдив на челно място, информира Дарик Варна.

Експертите са оценили високо дългосрочната програма за културното развитие в морската столица и плановете чрез титлата Европейска столица на културата да се насърчи съществуващото културно предлагане със значително участие на чуждестранни артисти.

„Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията. Проектите, които направиха силно впечатление на журито са плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”. Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап”, са казва в доклада.

Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст, смятат оценяващите. Според тях проектите за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави, трябва да са повече. Журито изразява притеснения относно това доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок.

„Журито изрази загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни институти. То счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно (полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата) от проектите, насочени към критерия „Град и граждани”, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури”, пише още в доклада.

Културната стратегия на Пловдив е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор. Предложената програма е интегрирана. Тя се фокусира върху културната стратегия и предизвикателствата пред града по един добре структуриран начин, сочи анализът на журито.

„Кандидатурата на Пловдив активно търси различни гледни точки от цяла Европа – подход, който журито приветства. То се убеди, че в изработването на кандидатурата са участвали гражданите от различни сфери на обществения живот. Журито беше впечатлено от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. „Европейското измерение” беше застъпено във всичките три направления от критериите. Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура, които се вписват в критерия за представяне на общите черти на европейските култури и на тяхното многообразие. Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по-нататъшно развитие”, пише в доклада на журито.