Синьото небе загърна
вятърът с жилетка впита
и, додето се обърне,
слънцето му я разплита.
Пак фучи и пак се впряга,
облачните нишки дърпа,
мушват се лъчи, разтягат ги,
любопитно се озъртат.
На раздърпаната прежда
избледняват цветовете,
топла есенна одежда
в златни нишки се заплете.
И небето с нова плетка
се оглежда и позира,
рехавата му жилетка
някой май фотографира.