Проучване: Необходими са нови лица в политиката, а не нови партии

Хората са разочаровани не от демократичната система, а от начина на функциониране на представителната демокрация у нас. Това показват резултатите от проучване, обявени на пресконференция днес. Проучването е направено в периода май-юни тази година сред 1032 души в рамките на първия етап от проекта „Граждански дебат за промяна“, изпълняван от Сдружение „Болкан асист“.

Демографският профил на анкетираните е активните граждани. Доминират младите хора до 30 години, хората в активна трудова възраст, работещите в частния сектор, но с ниски доходи, живеещите в градовете и тези със средно и висше образование, жените. Въпреки разочарованието от представителната демокрация, тя не се отрича радикално, а се искат промени в избирателната система – 65 на сто от анкетираните, и преди всичко се настоява за появата на нови лица в политиката – 71 процента, а не толкова на нови партии. Респондентите масово настояват за отзоваване на общински съветници и народни представители, за които са гласували, ако не са доволни от тях. Около 60 процента пък подкрепят електронното гласуване, но на този въпрос има сравнително голям процент отговорили „Не мога да преценя“.

Около 60 на сто подкрепят задължителното гласуване, като от тях 35 процента са твърдо „за“. Преференциалното гласуване се одобрява от около 70 процента за общинските съветници,65 на сто – за депутат и и 60 процента – за евродепутати. Но около една пета от респондентите не са наясно какво означава преференциално гласуване, посочи доц. д-р Петя Кабакчиева, която представи изследването.
Според нея това, което се иска е повече демокрация, по-активно включване на гражданите в процесите на управление на страната. Екстремни форми на политическо управление като диктатура и еднопартийна система не срещат широка подкрепа, намаляла е и подкрепата за управление на силен лидер без парламент, пише БТА.

Мнозинството от анкетираните искат повече правомощия и права на гражданите за участие в управлението – да имат право да предлагат законопроекти, да избират представителите на гражданското общество и членовете на обществените съвети. Преобладава мнението за по-силен контрол на гражданите върху решенията и действията на управляващите – около 80 на сто настояват за това. Малко над 60 процента подкрепят идеята гражданите да вземат пряко важните решения.

Когато става дума обаче за личното участие в процеса на взимането на решения и контрол върху парламента и общинските съвети, ентусиазмът видимо намалява – хората, които реално искат да се включат в този процес, да участват в работата на някои комисии на НС, са 23,6 на сто, след като за такова участие са настоявали 80 процента, коментира Кабакчиева. Тя нарече този ефект „Фейсбук поведение“ – декларира се желание за участие в дадено събитие, но на практика реално включилите се са в пъти по-малко от заявилите.

Изводите от изследването са,че сред повечето респонденти, особено сред младите и образованите, започва да се развива политическа култура на участието. Същевременно обаче няма висока запознатост с основните процедури и механизми на демокрацията, не се гласува за политики и програми, а преди всичко за личности. Затова е необходимо широко застъпено гражданско образование, препоръчват експертите.