Какво казва науката за нашите сънища?

„Структурата и съдържанието на мисленето много прилича на структурата и съдържанието на сънуването. Те са продукт на един и същ механизъм“, твърди Матю Уилсън, невробиолог в Масачузетския технологичен институт.

Той и колегите му изучават връзката на сънищата с ученето и паметта.

Сънищата позволяват на мозъка да обработи съзнателните преживявания. По време на сън мозъкът използва същите неврологични механизми, както и през деня, за да изследва миналото, бъдещето и други аспекти на вътрешен свят през нощта. Паметта е проявлението на този вътрешен свят.

„По-скоро това, което си спомняме, е резултат от сънищата, отколкото обратното“, казва Уилсън.

Сънищата като учители

Неговата съвместна работа с Ерин Уомсли от Медицинското училище на Харвард се фокусира върху връзката между паметта и сънищата в не-REM съня. Ярките сънища обикновено се явяват по време на REM съня (фазата на бързите очни движения). По време не-REM съня също сънуваме, но тези сънища са по-фрагментарни.

Изследванията на Уомсли показват, че сънищата помагат на хората да усвояват нови знания и умения.

В едно изследване, публикувано в списание Current Biology през април 2010 г., Уомсли и колегите й установяват, че участниците, които по време на не-REM фазата са сънували видео игра с лабиринт, която са играли няколко часа по-рано, са подобрили представянето си драстично сравнение с тези, които не са сънували играта. В същото време, мисленето за лабиринта в будно състояние не е повишило ефективността на играчите.

Въпреки, че изследването се фокусира върху не-REM фазата, изследователите са категорични, че процесът на учене протича във всички етапи на съня.

Уомсли използва и друг видео игра, ски спускане, за да изследва връзката между сънищата и ученето. Подобно на лабиринта, тази игра е интерактивна и предизвикателна за участниците.

Хората разкават сънищата си след играта. Първоначално те директно ги връщат към нея, като форма на репетиция. Но когато сънят става по-дълбок, сънищата стават по-абстрактни и не така буквално свързани с играта. Например, един от участниците описва, че следва отпечатъци от стъпки в снега.

Учените предполагат, че по време по-дълбокия сън мозъкът се опитва да извлече смисъл от преживяното по-рано през деня. Сънят за отпечатъците от обувки може да е бил начин да се усъвършенства представата на сънуващия за това как да се движи в снега.

Плъхове в лабиринта

Уилсън провежда подобен експеримент, но не с хора, а с плъхове. За тази цел той построява истински лабиринт. Той открива, че по време на сън в мозъка на плъховете се проиграват част от преживяванията им в лабиринта. Това се установява помощта на фини електроди за наблюдение на дейността на отделни неврони в хипокампуса – зона, свързана с пространствена памет.

Отделните неврони в хипокампуса се активират в отговор на положението в пространството, така че всеки път, когато плъхът минава през определено място в  лабиринта, реагира един единствен неврон. Когато плъховете заспиват, Уилсън открива, че тези неврони се активират отново, следвайки модели, които представляват кратки сегменти на лабиринта.

Уилсън и колегите са успели да въздействат върху съдържанието на сънищата на плъховете със звук, който използвали по-рано, за да ориентират животните в лабиринта. Накарали са плъховете да сънуват този раздел на лабиринта, който асоциират със съответния звук.

В бъдеще, науката може да разработи начини за контрол на когнитивните функции, подпомагани от съня, „използвайки съня и сънищата като инструмент, така, както използваме преподаването и ученето, когато сме в съзнание,” смята Уилсън.

Източник: obekti.bg