Съдебната сага на сливенския бизнесмен и бос на силовата групировка „Клуб 777“ Атанас Мъндев и аверите му се сдоби с нов епизод. Това стана, когато след като по делото за бруталната група за трафик на проститутки пред Специализирания наказателен съд се изправи да свидетелства старозагорският сводник Петър Иванов и най-чистосърдечно разкри цялата си лична история за продажбата на женска плът в Холандия и Франция, как се е крил от властите в България и чужбина, както и за престоя си в затвора. Любопитна подробност от житието на старозагореца е, че по рождение той се казвал Петър Георгиев Златев, но, за да се крие от властите в България и Франция, няколко пъти си сменял името. Понеже бил пуснат за издирване, отишъл в съда и се прекръстил на Петьо Гочев Златев, а след това пък дори взел фамилията на жена си и започнал да се подвизава и като Иванов.
Източник: http://www.blitz.bg/
До края на септември Петьо Иванов гледал небето през решетките на френски затвор. Той бил осъден да лежи в пандиза 7 години за сводничество. На летище София обаче го чакали призовкарите и му връчили в ръцете известие да се яви на делото срещу сочения за топсводник от Сливен Атанас Мъндев и хората му. Освен лидера на сутеньорската банда, на подсъдимата скамейка бяха застанали и петима от хората му. Пред спецсъда току-що излезлият от панделата старозагорски сводник се опита да оневини страшилището на сливенския ъндърграунд и бос на групировката „777“. От показанията на Петьо Иванов стана ясно, че от цялата трупа на Мъндев – Селим Кадиров-Салама, Валери Райков-Директора, Кольо Иванов-Каруцата, Иван Илиев-Конфуто и Петър Живков Петров-Черния, той се познавал само с Конфуто, който също имал две проститутки във Франция. В началото двамата поддържали приятелски отношения, но когато Петьо прехвърлил бизнеса си в Ница, Илиев, който вече се бил установил там, започнал да рекетира колегата си – искал пари, за да остави „пеперудките“ му да работят в неговия район. Казал на Петьо, че за да стои негово момиче на улицата с проститутките, иска 20% от заработката й. На него рекетът му се видял твърде голям. „Улицата да не е на баща ти?“, опълчил му се Иванов и тогава те се скарали. Така конкуренцията между двамата се превърнала в истинска конфронтация, а когато Иван Илиев започнал да заплашва колегата си с кого ли не – със СИК, с ВИС, със „седмиците“ – т.е. групата на Мъндев, двамата забравили напълно за бившето си приятелство. Заради непослушанието си Иванов бил предупреден, че ако не плаща процент, ще му се случи случка. „Заплашваше ме със СИК, ВИС, „777“ и какви ли не групировки, за да му плащам. За първи път чух за Седмѝците (групировката „777“ – б.а.) от Иван“, заяви Петьо Иванов. След време той разбрал, че човекът, който му се заканвал, работел сам за себе си и само използвал имената на групировките, за да плаши. Петьо Иванов разкри, че конкурентът му трупал пачки благодарение на… куца проститутка: „Иван имаше едно момиче – беше красавица, но леко накуцваше, защото едното й краче беше по-късо“, каза той. Разкритието хвърли в потрес присъстващите в съдебната зала, и те избухнаха в неистов смях.
Петьо Иванов разкри пред магистратите и някои
неподозирани тайни от битието на сводниците
Той сподели, че бил от Стара Загора и през 2002 г. решил да си потърси работа в Холандия. Там заедно с двама свои авери – Христо Томов и Драган Караджов, се ориентирали към сутеньорския бизнес. Петьо бил дочул, че в Ница има повече работа, и заминал към прочутия курорт на разузнаване. „Хареса ми – красив град, плаж. Затова извиках и другите“, сподели сводникът.
Сутеньорите държали в тайна трите имена на момичетата си – страхували се да не им ги откраднат. „Тогава имената бяха голяма тайна. Всеки си пазеше момичето, за да не я хареса някой друг“, призна Петьо Иванов. Той отначало разполагал с една жрица, после повикал още землячки. „Тарифата им беше между 20 и 50 евро, в зависимост от уменията. Има такива, които правят специални масажи и взимат 500 евро“, обясни сводникът. Признанието му породи питане от прокурора: дали проститутките изкарват специален курс, за да владеят повече умения.
От разказа на сводника стана ясно, че му се наложило да си купи палатка и да отседне в къмпинг край Ница, за да избегне регистрацията в хотелите, която може да го издаде. Покрай бизнеса Петьо се загаджил с нашенката Валя, която се изявявала като маман на Лазурния бряг. Той взел пример от своя авер Ицо Томов, който, въпреки, че бил женен, се увлякъл по труженичката на платената любов Мима. Загубил ума си от страст, Томов дори взел колата на жена си и я подарил на новата си любов. Томов се изявявал като истински учител за своя авер не само в този случай – тъй като „даскалът“ използвал фалшиви паспорти, за да се крие на ченгетата, и „ученикът“ му Петьо решил да не остава по-назад и побързал да си смени имената.
Петьо Иванов призна също, че докато е излежавал присъдата си за трафик на момичета от Франция и България, общо 10,5 г., дошли няколко бопаджии, здрави момчета, и му казали, че могат да издействат да не го екстрадират, а той бил млад и стреснат и, за да не лежи в затвора, дал други показания в досъдебното производство срещу групата на Мъндев. Според тях той разкрил цялата схема за трафик на момичета на сливенския бос и хората му. „Казвах каквото съм чул оттук-оттам, защото ме беше страх да не ме бият и да не лежа в затвора цял живот“, обясни пред магистратите сладкодумният сводник.
„Всички знаем за какво сме тук”, чистосърдечно отсече Петьо, но не потвърди версията на прокуратурата, че знае каква е била схемата за работа и точно какво са правили хората на Мъндев.
На следващото заседание ще бъдат разпитани свидетели от Франция и Белгия чрез делегация от тамошните власти. Адвокатите и на седмината, както и прокуратурата, трябва да изготвят въпросите си към чуждестранните свидетели.
Опасни връзки
През август 2012 г. сливенският бизнесмен Атанас Мъндев и бос на силовата групировка „Клуб 777“ бе признат за лидер на групата, създадена и действала в града на Сините камъни. Тя трафикирала проститутки от 1 октомври 2002 г. до 6 юни 2008 г. Подсъдимите са признати за виновни и за разпространяване на порноматериали. Наказанията на подсъдимите са намалени обаче в сравнение с тези от първоинстанционния съд. Така Атанас Мъндев получава 9 години затвор, вместо 12 при строг режим, две от които – от предишна присъда, и глоба в размер на 14 000 лева. На първа инстанция Сливенският окръжен съд реши Кольо Иванов, Валери Райков и Селим Кадиров да лежат 11 години в затвора при строг режим. Иван Михайлов получи десетгодишна присъда. Четиримата бяха глобени също с 20 000 лева. На шест години и глоба от 10 000 лева е осъден петият участник в групата – Петър Петров.
Бургаският апелативен съд обаче наложи след това на Кольо Иванов и Валери Райков по 7 г. затвор и глоба в размер на 12 000 лева, на Селим Кадиров – 6 г. и глоба в размер на 10 000 лева. Иван Илиев пък получи 6 г. лишаване от свобода и глоба от 10 хиляди лева, а Петър Петров ще лежи в затвора 5 години и трябва да плати глоба от 8000 лева. Бургаският апелативен съд оправда обаче Мъндев за ръководене на организираната престъпна група за периода от 1998 г. до 2002 г.
След протест във ВКС, делото бе изпратено по компетентност на Спецсъда.
Седем братя за седем невести
Средата на 1999 г. е, когато в кафене „Скорпион“ в Сливен Минка Д. се запознава с Иван Димчев-Курабията. Минава време и двамата стават интимни приятели, а Иван представя момичето като жената в живота му пред аверите си. От разговорите им Минка дочува някои неща и разбира, че групичката се занимава с рекет на търговци и износ на проститутки. Пред нея Курабията разкрива, че гаджето на приятеля му – Теменуга В., е проститутка в Грьонинген (Холандия) и прави дебели пачки. Предлага на Минка също да се включи в този бизнес и тя се съгласява. „Трудовата й кариера“ започва на витрина в Грьонинген – тя не само работела там, но и спяла. Понякога излизала да си купи храна. Изкарвала по 300-400 гулдена на ден. Работата й контролирал Иван Илиев-Конфуто, а парите прибирали на всеки 15 дни Валери Райков-Директора и Кольо Иванов-Каруцата.
През май 2001 г. Иван Курабията си теглил куршума в една от витрините в Грьонинген, след като преди това се надрусал с кокаин.
Аверите го изпращат с пищно погребение в Сливен, а местната полиция прибързано се хвали, че със смъртта му „сливенският канал” за проститутки в Грьонинген и Амстердам се разпаднал.
След самоубийството на сутеньора си Минка се върнала в България, но за кратко. Скоро попаднала в лапите на аверите на Курабията. Те първо я предупредили, че трябва да се връща в Холандия, а една вечер заедно с още едно момиче – Таня, били дрогирани и изнасилени в апартамента в Сливен. Минка опитала да се съпротивлява, но я укротили с бейзболна бухалка.
Така тя се озовала отново в Грьонинген, после я прехвърлили в развлекателен клуб в Амстердам. През февруари 2002 г. се преместила в Брюксел (Белгия), където отчела на сутеньорите 80 хиляди евро за 4 месеца. През август 2003 г. Минка вече кръстосва улиците на Ница и се издига до ролята на „първо момиче“ – то се ползва с особеното доверие на сутеньорите и участва в контролирането на други проститутки. Във Франция обаче я спохожда лош късмет – осъждат я и през март 2006 г. я депортират в България.
Минка е едно от десетките момичета, работили за сливенската групировка, твърдят наши и чужди магистрати. Шестима от членовете й от няколко години са клиенти на съда за участие в престъпна група за склоняване към проституция и трафик на момичета за Западна Европа през 1998-2008 г. Сред подсъдимите е босът на „Седмиците” Атанас Мъндев. Заедно с него са обвинени петима от хората му – Селим Кадиров-Салама, Валери Райков-Директора, Кольо Иванов-Каруцата, Иван Илиев-Конфуто и Петър Живков Петров-Черния.
Разследването срещу „Седмиците” започва след сигнал от белгийската прокуратура през юни 2006 г. Случаят е поет от Националната следствена служба, наблюдават го софийските окръжни прокурори Пламен Марков и Галя Гугушева. От хода на делото непрекъснато се интересуват посолствата на западноевропейските държави и САЩ. У нас са разпитани 38 свидетели. Пратени са молби за правна помощ до Белгия, Холандия и Франция.
Какво разкриват българските магистрати?
През 90-те години групировката мери сили с големите ВИС и СИК. Създадена е като „Клуб 777“ в Сливен през 1993 г. Първоначално шеф е Иван Иванов-Тулупа, но по-късно е изместен от Атанас Мъндев. Групировката се свързва със силово застраховане, рекет, улични хазартни игри, трафик на проститутки и др., твърди прокуратурата.
Постепенно „Седмиците” заемат и пазара на грозде, горски плодове, гъби в Сливен.
„Клуб 777“ наброява между 20 и 30 човека през годините. В ядрото й освен шефа Мъндев са Селим Кадиров, Валери Райков и Кольо Иванов. Сред известните на полицията членове са Иван Конфуто, Петър Черния, Борислав Кьоравия, Христо Лъжата, Тодор Бацила, Димитър Тасмата, Милен Шведа, Живко Прасето. В обвинителния акт се сочат и Христо Христов, споменат в показания на свидетелка, и Васил Тенев-Козата, внесъл легално у нас 17 коли, купени с пари на групировката.
Според разследващите, всеки един от „Седмиците” имал ресор, за който отговарял – набиране и извеждането на момичета, контрола им в чужбина и събирането на парите, пренасянето им през границата или превеждането им чрез „Уестърн Юниън“, и по-рядко през банки.
Тартор е Мъндев –
той назначавал ресорните отговорници, контролирал групировката и инвестициите, определял в кои страни ще работят проститутките, се сочи в обвинителния акт. Мъндев не е участвал пряко в търговията с плът, но според прокурорите организирал и финансирал групата.
Най-силният период в бизнеса на „Клуб 777“ е през 1998-2003 г. Склоняването на момичетата към най-древната професия ставало по различен начин – понякога с бой, повечето пъти – с убеждаване. Девойка на име Радостина, например, била излъгана, че ще работи в селското стопанство в Холандия.
В началото сводниците оставяли на момичетата малко от заработеното – колкото за храна и други ежедневни разходи. С течение на времето започнали да отпускат повече пари на жриците, за да ги задържат. Някои момичета дори получили коли и жилища в Сливен и в момента в Града на стоте войводи вече има цяла махала с луксозни апартаменти, собственост на труженичките на платената любов, известен като „Холандския квартал”.
Проститутките били изнасяни основно за Холандия, Белгия и Франция. Настанявали ги във витрини или хотели, работели и на паркингите. Трябвало да се обаждат по телефона поне 2 пъти на ден както на сводниците на място, така и в България. Задължили ги да донасят, ако някоя от колежките им иска да напусне, което всявало недоверие и страх в групата, казват разследващи.
Опитите за бягство били наказвани с бой и издевателства, глоби, конфискуване на паспортите. От страх много момичета отказали да свидетелстват или променяли показанията си, дадени в чужбина.
Обвинението описва конкретно 4 случая на трафик на проститутки.
От показания на свидетели и от справки от други държави обаче става ясно, че групата е контролирала десетки момичета в Западна Европа, всяко от които изкарвало между 500 и 1500 евро на ден. През 2002 г. за групата на Мъндев проституират около 30 девойки в Ница, се сочи в делото. Защитена свидетелка казва, че по нейни сметки е изкарала за „Седмиците” към 160 хил. лв. за кратък период. От тази сума взела съвсем малка част. Друга гърла – Радостина, след като се върнала от Франция, поискала да й дадат хонорара. Получила… юмруци. В резултат на жестокия побой се сдобила с травматична епилепсия.
ДОСИЕ:
Hадали има друг български бос с досие като на Атанас Мъндев – през годините той получи 3 осъдителни присъди (преди последната – четвъртата, заради която стигна до спецсъда) и бе жертва на 4 покушения.
През 1998 г. наемен стрелец го причака на стълбището пред дома му и го надупчи с 9 куршума от „Макаров“. „Седмакът” оживя по чудо след серия операции и значително скъсени черва. Тогава съпругата му беше бременна в осмия месец с втория им син, но сама го откара до болницата и самоотвержено тича да осигури известни хирурзи и вносни медикаменти.
За неуспялото убийство килърът Недялко Вълчанов и поръчителят Иван Петров получиха 20 г. затвор. Мотив за стрелбата било желанието на забогатяващия от сводничество циганин Иван Петров да елиминира Атанас Мъндев от трафика в чужбина и от силните му позиции в Сливен. В този период момичетата на „Седмиците” се утвърждавали в Холандия, а проникването на мургави по „витрините“ било изключение. Ромките можели да стигнат най-много до Чехия. Дълги години за циганите от „горната“ сливенска махала Комлука беше въпрос на престиж да осигурят на личните си моми билет до Прага. Пищните изпращания на хубавелките към европейските бардаци засенчваха дори прословутите новобрански трапези.
Преди 10-15 г. в Сливен открито се говореше, че Мъндев и хората му се занимават с рекет за охрана на търговски обекти, наркотрафик и сутеньорство. Като изключим делото, за което стана въпрос по-горе, досега бившият състезател по бокс не е бил разследван и съден за такива престъпления. „Ние не сме дори махленска група, още по-малко групировка. Служителите на „Клуб 777″ си намериха поотделно друга работа“, обясняваше Мъндев по времето, когато вече нямаше лиценз за охранителна дейност и изкупуваше селскостопанска продукция. Хората на Мъндев периодично влизаха в сводките на МВР със солови изпълнения в местни заведения, в биографиите си имат дела за изнудване, хулиганство и незаконно оръжие.
При цялото си старание да избягва срещи с Темида, Атанас Мъндев все пак получи 3 осъдителни присъди, а четвъртата му се „пече“.
През 1998 г. той бе наказан с 1 г. и 6 месеца условно, защото отвлякъл медицинска сестра заради дълг на съпруга й. През 2000 г. охранителният бос и неколцина негови служители пребили група цигани, които им откраднали добитък. За тази хулиганска постъпка Мъндев плати 800 лв. глоба. 6 години по-късно той бе осъден за принуда на 2 лета затвор. По време на гроздобера през 2004 г. спортистът и съратниците му отклонили камион с 10 т грозде за винпром и принудили шофьора да го откара към сливенската фирма „Вини“. Стопани бяха пропищели от рекетьорите, които със заплахи им изкупували реколтата на безценица. Полицейски постове завардиха района и групата, начело с Мъндев, беше спипана край Радина чешма. По това дело „Седмиците” сключиха споразумение с прокуратурата и съдът одобри условни присъди за участниците в екшъна, а Мъндев плати и глоба 4000 лв.
Именно конкуренция в гроздовата кампания се изтъкваше като мотив за бомбения атентат срещу Мъндев. През септември 2001 г. пред кооперацията му в сливенския кв. “Кольо Фичето“ избухна самоделка от пирони и експлозив, поставена под палма до входа и активирана дистанционно. Адската машина потроши прозорците на кооперацията и 3 съседни блока, повреди джипа и мерцедеса на боксьора. По чудо не пострадаха случайни минувачи. Атанас Мъндев се отърва с леки травми, но от металните осколки пострада сериозно съпругата му Ваня, която оцеля благодарение на лекарите в университетската болница в Стара Загора. Това бе четвърто покушение срещу боса на „Седмиците”. Дни преди бомбената експлозия на охраняван паркинг в центъра на Сливен Мъндев сам неутрализирал двама въоръжени нападатели.
Марина ШИВАРОВА