На пресконференция вчера Институтът за дясна политика (ИДП) представи регулярния си месечен доклад. Тома Биков и Александър Владимиров – членове на УС на Института, заедно с председателя Петър Николов обобщиха основните изводи на доклада.
Най-вероятният сценарий според изводите на експертите е през януари-февруари да се проведат следващи парламентарни избори. В такъв случай от ИДП препоръчват преди разпускането си, настоящият парламент да направи промени в Избирателния кодекс, които да засилят мажоритарния елемент и да намалят общественото напрежение при разпределението на мандатите.
Препоръчително е и настоящият парламент да приеме с политически консенсус актуализация на държавния бюджет, която да позволи нормалното функциониране на държавата.
Факти.бг публикува пълния текст на доклада, разделен на три части България след избор, Партиите след избор и Основни изводи и препоръки:
- България след избор
Резултатите от предсрочните парламентарни избори проведени на 5 октомври не успяха да сложат край на политическата криза и по-скоро се превърнаха в нейно продължение. Избиратели изпратиха в парламента осем партии и коалиции. Тази конфигурация символизира фрагментираното състояние, в което се намира българското общество и привидно дава максимално широко политическо представителство. В същото време присъствието на осем формации в парламента създава редица пречки пред създаването на стабилно управление, което да разреши тежките икономически и социални проблеми и да проведе сериозни реформи. Политическата ни система изпада в подобна патова ситуация за втори път през последната година и половина. След като в 42-ото Народно събрание беше съставено правителство с официалната подкрепа на по-малко от половината депутати, което доведе до предсрочни парламентарни избори, предприемането на подобен риск и в 43-ото Народно събрание може да извади от равновесие политическата система. Затова създаването на стабилно управление ще бъде неофициалният основен приоритет на новия парламент. В такава ситуация разговорът за провеждането на политики и реформи в редица болни сектори на обществения и икономическия живот ще остане на втори план.
Само две възможности пред политическите играчи:
Изборният резултат и насложените тежки отношения между основните политически сили поставят новия парламент пред няколко възможности за решаване на сложната задачата за управление на политическата криза – правителство на малцинството, широка коалиция, дясноцентристка коалиция и нови избори. На практика в дните непосредствено след изборите, първите две възможности отпаднаха. Вариантът за коалиция ГЕРБ – БСП отпадна заради ниския резултат на БСП. Общият сбор на депутатите на ГЕРБ и БСП е 123. Логиката на една „голяма” коалиция е да гарантира стабилност със 140-150 депутати и да лиши по-малките формации от възможността да играят ролята на „брокери“. В случая общо БСП и ГЕРБ имат само трима депутати над необходимите за нормално функциониране на един кабинет, което лишава „голямата” коалиция от каквито и да било аргументи. В този смисъл заявката и на ГЕРБ, и на БСП за отказ от подобна управленска конструкция е логична и адекватна.
Подобно е положението и с втората възможност – правителство на малцинството. След изборите ГЕРБ правилно оцениха, че ако правителството им се окаже в ситуация да разчита на гласовете на политически сили (най-вече на тези на ДПС), които не са официално в управлението, това ще създаде усещане за задкулисно и нечистоплътно функциониране на властта, което от своя страна ще предизвика обществено напрежение.
По този начин пред партиите останаха само два от четирите възможни сценария за съставяне на правителство. За съжаление и двата варианта по-скоро ще генерират още политическа нестабилност.
Първа възможност: коалиция ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт
Този сценарий беше лансиран в общественото пространство още в първите часове след обявяването на изборния резултат и на пръв поглед изглеждаше най-реалистичен за осъществяване. Той обаче едва ли ще се реализира толкова лесно. Подобна коалиция ще разполага със 126 депутати в парламента. Тази подкрепа обаче ще бъде прекалено несигурна заради разнородността на Реформаторите и Патриотите. За падане на правителството ще бъдат необходими само 6 депутати от управляващото мнозинство да променят позицията си, което ще постави ГЕРБ в ситуация на безкраен пазарлък и ще принуди новите управляващи да търсят скрит или явен четвърти партньор, който да гарантира нормалната работа на правителството.
В парламентарната група на блока, която се състои от 23-ма депутати, има представители на шест партии плюс четирима от гражданската квота. В тази разнородна група ДСБ и ДБГ имат по 6 народни представители. Предвид нестабилността, която излъчват Реформаторите през последните месеци, вариантът в определен момент една от тези две партии да оттегли подкрепата си за правителството не бива да се пренебрегва. Само това би било достатъчно, за да постави под въпрос бъдещето на кабинета.
В същото време в основата на Патриотичния фронт стоят събралите се наскоро НФСБ и ВМРО. Отношенията между ВМРО и НФСБ до момента са грижливо пазени от външни погледи, но те датират едва от няколко месеца. Припомняме, че по време на изборите за европейски парламент през месец май ВМРО се яви в коалиция с партията на Николай Бареков „България без цензура“, а след това набързо прескочи в лагера на патриотите.
Основната тежест в парламентарната група обаче принадлежи на хората на НФСБ, които ако калкулират негативи от участието си в управлението лесно могат да излязат в опозиция и да поставят в дневния ред на обществото въпроса за нови предсрочни парламентарни избори.
За да не зависи само от нестабилните партньори Реформаторски блок и Патриотичен фронт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще трябва да си осигури подкрепа за коалицията от поне още един играч. Предвид, че в проекта си за управленска платформа Реформаторският блок изключва участие в управлението на БСП, ДПС, Атака и ББЦ единствената възможност за потенциален четвърти партньор има формацията на президента Георги Първанов АБВ.
Още от сега е ясно, че подобно управление по-скоро ще има временен характер и е почти невъзможно, то да извърши каквито и да било промени в обществения, политическия и икономическия живот на страната. Тежките реформи ще бъдат отложени за следващия парламент, а най-голямото постижение би било множеството кризи да бъдат управлявани, защото решаването им ще бъде невъзможно.
Втора възможност – избори през януари февруари 2015 година
Към момента този сценарий изглежда най-вероятен. Подобно развитие на нещата би удължило политическата нестабилност с още няколко месеца, но и би разместило политическите пластове към по-голяма консолидация на политическото представителство. При осъществяването му ще се създаде възможност БСП да събере парчетата си от АБВ и Движение 21 и да получи по-висок резултат. При подобно развитие на процесите в парламента не биха влезли АБВ, Атака и ББЦ, които едва ли ще съберат сили за повторно прескачане на четири-процентовата бариера. Това би задало нова парламентарна конфигурация с по-малко партии и по-големи шансове за стабилност.
В същото време ГЕРБ биха могли да преосмислят досегашната си стратегия за затворено и самостоятелно участие в изборите и да се опитат да станат център на дясна коалиция, която също да им даде възможност да увеличат чувствително резултата си.
Проблем при тази ситуация би било отлагането на решението на въпроса с КТБ и излъчването на политическа нестабилност, което по всяка вероятност ще задълбочи икономическата криза. Тези проблеми обаче биха могли да съществуват и ако се направи тройна или четворна коалиция.
Изводът от анализа на политическите процеси е, че българската политическа система изпитва огромни трудности да излъчва стабилни управления. Ако този проблем продължи и при следващ парламент, той ще се превърне в системен и ще изисква радикални решения за осигуряване на управлениета на страната. Възможните варианти са два:
- Свикване на Велико народно събрание, което да промени управлението на страната от парламентарно в президентско. Това ще създаде възможност за безусловна стабилност на изпълнителна власт.
- Мажоритарен избор на поне половината депутати, което да върне двуполюсния модел и да стабилизира политическата система.