Има ли мъже в този парламент? Алооо, някой с топки?

Три седмици след като българският избирател подреди един шаран пъзел на Българския парламент, партиите тъпчат на едно място, сменяйки тежеста от единия крак върху другия, сякаш ей сега ще се изпуснат. И то май натам са тръгнали нещата.

Може ли вече три седмици дребни душици да си мерят егото и ту да си показват оная работа на масата, ту да си я прибират? Това политици ли са изобщо? Ние очакваме от тях да вземат силни и смели решения, а те си чешат….. докато се чудят, какво да изкарат от ситуацията.

При откриването на настоящото народно събрание онзи ден се наслушахме на лицемерно разкаяние и лицемерен патриотизъм. Как пък всички са толкова загрижени за майка България, ама не те да се грижат за нея, а да я пратят в старчески дом и да си я гледат на снимка!

Колко лицемерно и мазно звучаха Радан Кънев, Меглена Кунева и Светлин Танчев – просто сякаш, че усещах как от тях по пътечката в Народното събрание се точи една дълга лига. Валери Симеонов пък говори много смислено, ама се оказва, че и той е бил лицемерен, защото всичко, което изреди, че иска за България и българите, май няма желание да си заложи кожата за него.

Местан, разбира се, беше нагъл, като заяви, че без него не може. Само че той специално не е притрябвал на никого! И все пак… ако онези без топките, които не договарят политики, а кой знае за какво се пазарят, не направят нещо, накрая ще го докарат дотам, че без него да не може.

Миков и той: „Гледайте си работата, берете си гайлето, ние сме опозиция“.

Голямата изненада се оказа Бойко Борисов. Този човек, който традиционно говори за себе си в трето лице множествено число, надрасна собственото си его и подаде ръка на всички. Само че тази ръка нямаше кой да я приеме, защото ръцете на другите май са заети с нещо друго.

Накъде ще поеме България след изборите? И което е по-важното КОГА? И което също е важно, е, С КОГО? Че то май един мъж не остана да води дружината и да вее знамето!!!!