Как да съставим свой родословен поменник и за какво ни е нужен той?

Драги братя и сестри! Днес всеки православен християнин в кръга на своето невярващо семейство трябва да бъде като горяща свещ, която ярко свети и освещава всички около себе си и стопля със своята молитвена топлина.

Представете си – един вярващ човек за цялото невярващо семейство! Един единствен вярващ – на цялото невярващо семейство! Каква трябва да бъде неговата отговорност. Как той е длъжен да се моли за всички. Само помислете! Нима Господ ще ни пита за това. Ако ние не се молим за своя род, за своето семейство, за своите живи и починали сродници – то ние няма да се оправдаем пред Господа! Господ ще ни каже на Своя Страшен и нелицеприятен Съд – Аз ви изпратих Истината, Аз ви дадах безценен, драгоценен дар- Вярата, Аз ви учих да се молите – защо вие не се молехте за своя многогрешен род, за своето семейство, за своите близки, за своите живи и починали приятели и сродници! Те живяха заедно с вас, а вие даже не се молихте за тях! Къде беше вашата любов?! Къде беше вашето състрадание?! Как вие можете да живеете така спокойно, знаейки, че имате толкова починали близки сродници, които в непоносими мъки чакат да ги поменете, а вие ни една сълза за тях не отронихте, ни една думичка не промълвихте пред Господа за тях! Ето какъв братя и сестри ще бъде нашия велик срам! С каква горест ние ще погледнем (ще можем ли да погледнем?) в очите своите починали сродници, които ние не знаехме и не искахме да знаем, а нима те не се надяваха и безкрайно чакаха нашитe любов и молитви, но така и не ги дочакаха. Как ще ни бъде горчиво, как ще ни бъдет тежко и безкрайно срамно! Съхрани ни Господи от това.

Постарайте се братя и сестри сега, докато сте още живи и са живи вашите родственици, вашите близки или родители – постарайте се да узнаете своето родословие.
Вземете лист хартия, вземете химикалка и разпитайте – «Мамо, кои са членовете на нашия род?» Попитайте баща си, баба си и другите сродници. Възстановете дървото на своя род. Това е много важно – да знаете своя род. А после ги поменете в своите поменници и записки. Защото те са живи чрез своите души, просто те се намират в друг свят и, може би, страдат и всеки миг се надяват и чакат, че вие ще си спомните за тях и ще се помолите за тях.

Спомнете си приятелите от своето детство, своите детегледачки и възпитатели, своите учители, своите близки, познати, съседи, спомнете си лекарите, които са ви лекували и всеки, който ви е правил и прави добро. За своите благодетели ние просто сме задължени усърдно да се молим, иначе ще бъдем осъдени от Господа като неблагодарни.

Спомнете си вашите приятели от своята младост и своите бивши врагове, ако сте имали такива, вспомнете си своите съкурсници и съслужители. Спомнете си своите пастири, своите свещеници, които вие сте знаели, които са ви кръстили, венчали, изповядали, помазвали с елей, причестявали, наставлявали, молили са се за вас.

Обезателно си спомнете за всички тези, на които сте причинили някакво зло. Може би, ние сме измамили някого или сме подтикнали към грях. Може би сме причинили някому болка, обидили, притеснявали, съблазнявали, или сме дали глупав пример или сме развратили някого. Всички тези хора, на които ние сме причинили някакво зло, сме длъжни да помним цял живот, поименно трябва да ги запишем в своя поменник и да се молим за тях.

Спомнете си, братя и сестри всички, които са оставили някаква следа във вашия живот, и ги запишете в тетрадката си, а след това съставете свой поменник за молитви.
Може за удобство да запишете тези имена по колонки или по странички и да ги озаглавите – «от детството»; «от юношеството»; «от този или друг период от живота» и т.н. Живите отделно, покойниците отделно. Заедно с всяко име може за себе си да напишете някакво пояснение, или фамилия на човека– за да знаете, – кой е този човек и да се молите за него осъзнато. Ако не знаете – жив ли е човека или умрял – запишете го в живите – Господ Сам знае. У Бога всички са живи. Ако за някой човек е вече невъзможно да узнаете – кръстен ли е бил или не – то поменете го като кръстен, а милостивият Господ Сам знае за всички всичко и ще го управи.
Ако някои от вашите сродници и близки са били невярващи – то те много повече се нуждаят от молитва. Господ за всички проля Своята Пречиста Кръв и ги обича така, както и вас. Обратно – колкото повече е грешен човек – толкова повече за него е нужно да се молим! Болшинството от нашите покойници сродници, за които ние едва ли знаем – са живяли в годините на безбожие, много от тях са умрели без покаяние, без изповед и Причастие, в неразкаяни смъртни грехове. Те сега страдат и се мъчат. Кой освен вас ще се помоли за своите покойници сродници от вашето семейство?! Напълно възможно, никой! Затова те и гледат към нас и се надяват и чакат нашите молитви! Ако някои от покойниците са били некръстени или иноверци, то и за тях трябва да се молим, и те чакат нашите молитви. Просто по Църковните канони тях не записват в църковните записки, но в душата си за тях трябва да се молим. Кой освен вас ще ги помене във вашето семейство?! (Изключение от това се явяват тези покойници, които по Църковните канони се лишават от църковен помен – това са съзнателните самоубийци, лишените от църковно опело, магьосниците, неразкаяните еретици и безбожниците-сатанисти, умрелите без покаяние. Тези хора всецяло се предават на съд и милосърдие Божие. Възможността и формата за тяхното опоменавене се решава от архиереите и духовниците в отделен порядък).

Потрудете се, спомнете си и съставете братя и сестри един вид свой родословен поменник, своя поменална летопис и молете се за всички, които са в нея записана, не забравяйте да ги поменете. Ако поменника се получи голям – четенето му може да се разтегне в няколко дни и даже на цяла неделя да се четята части от него. Главното – не оставяйте молитвата. Молете се един за друг – за нас това трябва да бъде потребност от любов. А всъщност, какво по някога виждаме, – подават семейния поменник – а в него само 5 или 10, най-много 15 имена и всичко. Няма повече лица за поменаване?! Нима няма сродници, или не ги знаем, или не искаме да ги знаем?! Нима нямаме приятели, познати?! Нима нямаме съседи?! Какво означава това? Или че сме равнодушни, или че проявяваме нерадение, или сме окаяно лениви. Не трябва така. Трябва да помним, че ако ние усърдно поменаваме и се молим за своите живи и покойни близки – то и те ще попросят за нас пред Господа и Господ няма да ни изостави чрез Своя покров и благодат и нас някой ден непременно ще има кой да поменава. Господ така ще устрои нещата чрез Своята любов. Това е духовен закон. Каквото сме посеяли тук на земята, това и ще пожънем там – във вечността. Ако вие живеете в многоетажен дом – обезателно прибавете към своите молитви и тези слова – «Помени, Господи, всички живущи в този дом, съхрани ги от всяко зло, обърни ги на пътя за спасение, изпрати им благодатта на твоя Свети Дух». Ако вие живеете в село – «Помяни, Господи, всички жители на нашето село …», «Упокой, Господи, всички починали жители на нашето село, всички погребани на нашето селско гробище, всички, които тук от века са живели и са се трудили …». Такива съвсем простички, обикновени молитвички, даже със свои думи, но казани от сърце, имат огромна благодатна сила. Даже заради едни такива молитви Господ ще пази вас и вашия дом и няма да разреши никога да погинете! Идете на вашето селско гробище, съберете и запишете имената на всички, които там са упокоени и ги поминавайте (може и на части) и цялото ваше селско гробище ще ви ходатайствува и ще умолява Господа за вашите деца. Ето каква сила, какъв покров и ограждане! А ние даже и не знаем за това!

И още братя и сестри вслушайте се в един много полезен съвет от Рязанската подвижница блажената сляпа девица Пелагея – «по-често поменавайте и родителите и сродниците на Божиите угодници». Самите угодници Божии са молели за това и говорили, че този човека, който поминава тяхните покойни родители «и те сами ще го поменят пред Престола Божий и ще го посрещнат след смърта, ще го проводят през митарствата и ще ходатайствуват за него пред Бога». (Виж.: Жития на преп. Серафим Саровски, свет. Феодосий Черниговски, преп. Феодосий Кавказки, преп. Кукши старец Одески, преп. Лаврентий Черниговски, преп. стт. Савва и Симеон Псково-Печерски, преп. ст. Сампсон (Сиверса) Многострадални, блаж. Девица Пелагия Рязанска и др.). Ето такава милост Божия ще пребъде над тези, които усърдно поминават живите и покойниците!

йерей Андрей Углов