Лицето и всякаш коприна,
очите и бистър океан,
гласа и-морска сирена,
снагата и изтъкана от стан.
Усмивката и жарка,
та слънце се засрами,
боса ходи из тревата,
нашенската мома убава.
Песните и пее ги Балкана,
танците играе ги народа,
всинца знаят нашенска България,
с българската мома убава.
