Паразитно семейство: 13-годишен тинейджър и майка му злоупотребяват с детско доверие

Времето е в началото на 21-ви век, а нашият герой е 13-14 годишен. Окорен и пробивен младеж, разбира се с приятел, който нарича „най-добър“ приятел.

Най-добрият приятел кани нашия герой на гости. Ами как иначе нали му е най-добър приятел и е чест да си най-добър приятел на нашия герой. Малката му сестричка е щастлива с батко си и нашият герой и се радва на първият си чисто нов телефон. Как светват очите на нашия герой при вида на този телефон; вижда го вече превърнат в банкноти, които са в ръцете му. Не му и мисли много-много. Пъха го в джоба си, взема си довиждане с най-добрият си приятел и семейтвото му, за да се отправи по най-бързият начин до близката заложна къща. Потърси ли му някой сметка за това, което причини на малкото момиче? Не. Как се е чувствало детето загубило мечтания телефон без да му се е порадвало? На кой му пука. Нашият герой е имал пари за „хапчета“.

И така от приятел, на приятел нашият герой среща поредната си жертва или поредния си „най-добър“ приятел. Две години по-малко момче, което подтикнато от хазарта, социалната среда на прехода и други добри приятели, краде пари от родителите си. Сумите в джоба на младежа придават познатата ни светлина в очите на нашият герой. И разбира се вече си имаме нов „най-добър“ приятел. Ооооо колко е добре така … просто си приятел и си имаш всичко … забавления, храна, пиене, цигари … и всичко просто купено с парите на родителите на най-добрия му приятел. И какво пък толкоз, нали му е най-добър приятел?

Но това не му е достатъчно на нашия герой – иска и да смърка. Но как? Откъде пари? Ами как пък откъде? От най-добрия му приятел разбира се. Не е трудно, просто трябва да го научи и него, а после пари бол, ще има и за него, колкото му се прииска. Завлачва поредната си жертва към нейното падение. Месеци неспирно друсане. Скоро обаче родителите се усещат, че парите им изчезват. Момчето все още вярва силно в доброто у хората и решава да повери вече откраднатите пари на нашия герой. Какво пък толкова, нали му е приятел, на кой друг да се довери? Да, на него, но се оказва и на майка му.

Какво направи тя ли като разбра за откраднатите пари? Каза ли на родителите на момчето? Не, разбира се. Хладилникът им е празен, я по-добре да го напълни, а има и сметки за плащане. Какво й пука на нея за онези, които имат пари? Щом имат, тя ще се възползва. От кого ли да се учи нашият герой? От майка си, разбира се.

Мина се не мина малко време и доверчивият младеж е с нова пачка откраднати пари, които дори не е успял да преброи. Светнали са очите и на майката и на сина. Защо пък да не поискаме пари на заем за едно малко миксерче? Какво пък толкова ще ги връщаме по 100 лв. на месец. Голям добряк се оказа новят ни „най-добър“ приятел, повярва и им даде.

Мина месец, два и повече. Връщаха ли парите? Не. Обади се момчето на майката на вече бившия си „най-добър“ приятел и попита: „Какво става с парите за мискерчето? Кога ще ми ги върнете?“. Това пък какво е сега? Пари-няма, моторът е продаден, а с парите направихме абитуриентската на нашия герой. Какво да правим сега? Как да се отървем? Ами как, лесно. Просто на рожденния ден на нещастното момче ще му се обади майката и ще го обвини как е подвел нашия герой да тръгне по лоши пътеки и колко зле му влияе. И ето го и най-лесният начин да се измъкнем, а някой друг да е без вина виновен.

Как се почувства момчето? Ами смесени чувства – почувства се използван, употребен, манипулиран, изоставен … но усещането за свобода и радост бе най-силно. Край на фалшивото приятелство и усещането за злоупотреба с доверието му.

Това ли е начинът в днешно време да имаш пари и да изхранваш семейството си? Да, за някои паразитни семейства е това.

Истории от махалата