След всеобщото недоволство от страна на стотици хиляди европейски граждани, които се обединиха в подписка срещу Споразумението за трансатлантическо сътрудничество, американски емисари обикалят из Европа и рекламират ползите от него. С подобна мисия е и Джузепе Граминя, чието интервю за БНР публикуваме дословно. Преценете сами, дали това не е залъгалка за наивници и докога големите корпорации и политиците от „Великите“ сили ще смятат, че тук живеят безмозъчни индивиди, готови да аплодират горещо всяко тяхно хрумване?
Погледнете отговорите на американеца и се запитайте, дали е възможно изобщо това!
Наистина ли България има по-голям шанс за пазарен дял в САЩ отколкото в Европа?
Това ще доведе ли до големи американски инвестиции в България? Да, казва г-н Граминя, но „Важното е условията за производство да бъдат същите в България, каквито са и в САЩ“. А сега да помислим: приближаваме ли се до условията на производство на САЩ? Т.е…. какъв ни е шансът в тази посока?
Американският икономист избегна и конкретен отговор за разпространението на ГМО продукти в Европа. (понастоящем те са забранени от ЕС).
Ще поемем ли моркова или и ние ще се присъединим към гражданите на Европа, които вече се обединяват срещу поредната глобализираща идея на Новия световен ред?
Споразумението за свободна търговия със САЩ ще помогне за привличането на повече американски инвеститори в България. Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ Джузепе Граминя, главен икономист в Американската агенция за малък и среден бизнес.
Той изрази оптимизъм, че спорните моменти при преговорите с ЕС могат да се решат:
Уеднаквяването на стандартите е особено важно за малки държави, които искат да намерят определена пазарна ниша на високо технологично производство. Ако произвеждате такъв тясно специализиран продукт в България например едва ли ще намерите там достатъчно голям пазар, но който да го продадете. Ще потърсите вероятно клиенти в ЕС но още по-голям шанс за пазарен дял бихте имали в САЩ. За страна като България, където има предимно малки и средни фирми, търговското споразумение ще позволи повишаване на добавената стойност на продукцията, което е голямо предимство.
На въпрос ще бъдат ли привлечени нови фирми от САЩ да инвестират у нас, ако ЕС сключи това споразумение, той отговори:
Мисля, че да. Ако по същия начин, както за фирмите износителки, се приложи хармонизиране на стандартите и националните регулации за компаниите, които желаят да инвестират, то тяхното стъпване на пазара ще стана по-лесно. Важното е условията за производство да бъдат същите в България, каквито са и в САЩ. Възможно е фирмите да инвестират не само в производство но и в научна и развойна дейност. Или може компаниите да комбинират дейността като създадат работни места тук в България за научноизследователска дейност, която да помага на производството в САЩ и износа за ЕС. Най-важното е, когато се върви към такъв отворен тип икономика, да има достатъчно дълъг преходен период. Така ще се даде време на някои от местните предприятия да се адаптират, защото досега никога не са се изправяли пред такава конкурентна среда.
По отношение на твърденията, че споразумението ще облагодетелства единствено големите американски и транснационални корпорации, Граминя заяви:
Повечето икономисти ще се съгласят, че големите фирми се справят по-добре на големи пазари. Те имат нужда да действат в държави със големи икономики, за да въведат ефективност в своето масово производство. Докато малките фирми търсят ниша за своето високотехнологично производство, там, където корпорациите не могат да действат. Затова е толкова важно премахването на търговските бариери. Кой обаче ще получи повече преимущества и кой по-малко, е въпрос, който трябва винаги да занимава политиците. Защото нито една голяма икономика не може да оцелее без големи компании, но в дългосрочен план тя не може без малки и средни предприятия. Те гарантират, че ще има конкуренция на пазара, разнообразие и национални блага и развитие. Този тънък баланс на пазарните промени постоянно занимава законодателите.
По отношение на опасенията в Европа свързани с уеднаквяването на стандартите в екологията и храните, което да позволи навлизането на ГМО продукти например, той каза:
С подходящ преходен период всяка регулаторна рамка може да бъде хармонизирана чрез диалог и преговори. Като цяло, смятам че спорните моменти могат да бъда решени. Как точно е работа на експертите в различните сфери на регулация. Но разбира се, аз съм оптимист. Когато хората имат добра воля, които желаят да постигнат споразумение, ще намерят верния път. Надявам се това да стане. Аз съм както американски гражданин, така и гражданин на ЕС. Опита ми на двете места мисля че межда САЩ и ЕС има достатъчно общи ценности, които да ни позволят да постигнем споразумение. В процеса на преговори всяка от страните трябва да се откаже от едно, за да получи друго. Според теориите на икономическите преговори, изненадващо, когато две спорещи страни обсъждат проблема достатъчно дълго, накрая стигат до взаимно-изгодно решение, което нито една от двете страни е виждала първоначално. Това което сега изглежда противоречиво, може да се окаже, че не е.