Кино на Мариела Русева

Двата силуета
като пантомима,
сякаш, че пердето
е платно за кино,гънат се пластично,
сенките играят,
толкова различни са,
а сами не знаят.

Тя коса развява,
той пък я настига,
нея приютява,
на ръце я вдига.

Публиката шала
си увива в мрака,
сякаш, че финала
трепетно дочака.

Но не ръкопляска,
а си тръгва тихо
и на тази ласка
само се усмихва.

Улицата свети,
нощно се прозява,
ала зад пердето
филмът продължава.

автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo