Катастрофата е неизбежна –и това, че ще дойде, не е тъмно пророчество

От есента на 2008 кризите са наши постоянни спътници: жилищната криза, кризата Lehman, финансовата и банковата криза, кризата с държавния дълг, кризата на еврото. Криза и рискове от обявяване на несъстоятелност в Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Италия. Нито една от тези кризи не бе решена. Точно обратното. След като се потуши един пожар , пламъците пламват на друго място с нов, още по-силен огън. Въпреки огромните усилия на сплотените спасявания, полуживотът става все по-кратък, въздействията идват по-близо и по-близо, така наречените спасителни пакети са все по-скъпи и най-вече винаги под въпрос.

Тази уникална в исторически аспект и привидно безкрайна оргия на спасяване е безпрецедентна серия от нарушения на договори, лъжи и измама. Собствениците и вложителите на фалиралите банки трябва да носят своите безразсъдни рискове? О, какво! Нека само един от отговорните за институцията плати цената и ще започнем да плащаме всички ние сметката. Не се разрешава прехвърляне на дълговете между страните в еврозоната? Това правило отдавна не си струва хартията, на която е формулирано. Европейската централна банка като независима настойник на валутата?

В същото време, тя е мутирала във финансова агенция за държавни облигации. 2009 следваше една конференция за криза след друга. След като на всяка от тях ни казаха, че банки, инвестиционни фондове и хедж фондове се нареждат на редицата.

Че банките ще трябва да вложат значително повече капитал, за да хеджират своите рискове. Че се приключи с фантастичните бонуси за финансовите мениджъри. И какво всъщност се е случило? Почти нищо!

Много банки печелят по-добре, отколкото преди кризата. Безкрайните хлабави цели при повишаването на квотите на собствения капитал бяха опънати до 2019. При това институции със скромни печалби вече изплащат дебели бонуси за топ мениджърите си.

От избухването на финансовата криза през 2008 г., и особено след лятото на 2012 г., политиката работи ръка за ръка с финансовата индустрия и банките, само за да се отговори на симптомите на заболяването. Истинските причини за кризата, не са били разгледани.

При това със сигурност стана ясно едно нещо: това става за сметка главно на широката общественост и демокрацията. Дълго време оттогава се направи и невъобразимото, за да спечели време и да се отложи нерешената трайна криза за в бъдеще. Фирми и банки биват национализирани, гражданите, акционерите и вложителите отчуждавани. На всичкото отгоре, се нарушават законите, за да се поддържа жива една разбита система. Пациентът „Финансова система“ всъщност е клинично мъртъв.

В момента преживяваме не само най-големите нарушения в историята на човечеството, но също така и най-големият политически и банков валутен експеримент.

Никога преди не е имало повече пари в системата, отколкото днес. Балансите на централните банки са приели исторически измерения. И еврото в действителност отдавна се провали. Защото парите, които трябва да се спасят, не са пари! Икономическите цифри са ясни: Еврото разрушава Европа, разрушава и унищожава нашето благоденствие!

ЕС може и в историческа перспектива да бъде много уважаван носител на Нобелова награда за мир. Но много европейски страни бяха доведени от еврото до рекорд на безработицата. В страни като Испания и Гърция всеки втори под 25 години вече няма работа. Възрастните хора, дори цели семейства с деца, трябва да върнат при родителите си – или да напуснат страната си. Едно цяло поколение се изгаря, за да се поддържа жив един политически мотивиран паричен експеримент.

Дори и да са различни подробностите в икономическата среда – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Съединените щати са де факто в несъстоятелност. Ще отидем още по-далеч: Включваме и Италия, Франция и Холандия към кандидатите за несъстоятелност.

[…]

И причинителят на всички тези кризи във финансовия сектор едва ли не ще се измъкне невредим. Големите банки и други финансови посредници -милиардери представят себе си като безалтернативни за глобалната икономика. Това е като при филмовото чудовище Годзила: Размерът има значение. Капитаните на финансовия свят все още вярват, че могат да се поставят над закона. Невъзмутими, те искат от данъкоплатците достъп до касата и погазват всякакъв вид закони, норми и ценности, без да бъдат държани отговорни. Защото, докато политиката въвежда със скоростта на охлюв уж по-строги правила за банков надзор, се изявяват нови скандални манипулации, престъпна дейност и измами.

Обществената търпимост по отношение на финансовата индустрия ще продължава да пада. Болезнено ясно за много финансови мениджъри е, че тяхната репутация се нарежда едва над наркокартелите. И за по-интелигентните сред тях също е доста ясно, че тяхната система и необуздан спекулации не могат да продължат да работят в продължение на дълго време.

Това, което е нужно, е реформа на банковия и финансовия сектор отгоре до долу. Преориентиране към устойчива, ориентирана към хората бизнес философия. Ние всички се нуждаем банките и застрахователните компании да бъдат интегрирани обратно в обществото. И това ще се случи не защото те са добродетелни, а със значим обществен натиск.

Безсмислената игра на време

Факт: Няма решение в рамките на съществуващата система. Ако имаше, политиците щяха да ни представят това решение гордо и ясно. В допълнение, на тези, които носят отговорност, очевидно им липсва волята и куража да се откажт от статуквото и да доведат до същинска, устойчива промяна към по-добро. Вместо това се лекуват симптомите и играта се играе за сметка на нашите граждани.

Ние всички знаем, че във футбола е смислено да заложиш на времето. Това рядко изглежда красиво, но може да се запази резултата. И накрая, играта приключва след 90 минути. Но в световната финансова криза няма какво да се спечели. Няма и кой да свири края на мача. Все някога сметката ще бъде потърсена. И ако тази неизбежна разплата дойде, всички предишни кризи от 2008 г. насам ще бъдат само като предястие. В сравнение с окончателния срив на финансовата система, фалита на „Лемън“, кризата на еврото и дори катастрофата на гръцката икономика са като детски рожден ден.

Катастрофата ще дойде. Ние не сме ясновидци, а икономисти. Ето защо, ние не знаем, кога ще дойде и колко кризи и в които подсистеми на финансовата система ще го предхождат. Но че ще дойде, не е тъмно пророчество.

Окончателният срив е логично следствие на неоспорими икономически принципи. Това, което изпитваме в момента, ще влезе в учебниците по история. Никога книжните пари в системата не са били с по-малко покритие като в момента. Балансите на централните банки никога не са били по-раздути и никога лихвите не са били толкова ниски. Ние всички знаем, че човек не може вечно да надува балона. Все някъде трябва да се изпусне въздух или балонът ще се спука. Нашето добре обосновано предположение е, че е твърде късно да се изпусне въздухът.

[…]

Парите без реално икономическо покритие са безполезни, въпреки че още много хора вярват в тях. Подобни системи се характериизрат с вяра в неограничения експоненциален растеж.

Но ние живеем в затворена система с ограничени ресурси. Растежът не е вечен. Трябва да се откажем от убеждението, че това е така.

Автори: Матиас Вайк и Марк Фридрих