За последните няколко месеца британският аналитичен център European Leadership Network регистрира три инцидента между Русия и страните от НАТО, които са могли да доведат до въоръжен конфликт, пише „Московский комсомолец“. В доклада се изброяват общо 40 инцидента, случили се от началото на годината. Сред тях са нарушения на въздушното пространство, засичане на самолети, опасен пилотаж, демонстративни морски походи и симулация на въздушни атаки.
Авторите на доклада подчертаха три сериозни инцидента, които, според тях, вероятно могат да доведат до човешки жертви или пряк военен сблъсък между НАТО и Русия.
Първият от тях се случи през март, когато пътнически самолет на авиокомпанията SAS едва не се сблъска с руски разузнавателен самолет Ил-20М, след като излетя от Копенхаген. Самолетите се разминаха на 90 метра един от друг. По данни на ELP, причината за произшествието е, че руският самолет е изключил трансмитърите си, което попречило на наземните диспечери да установят точното му местоположение.
Вторият инцидент е свързан със задържането на офицера от естонското разузнаване Естон Кохвер през септември. В Естония определят случая като отвличане. Кохвер беше задържан на 5 септември в Псковска област в Русия. При обиска у него са намерени пистолет „Таурус”, 5 хил. евро, средства за тайно записване и други приспособления за разузнаване. Лефортовският съд арестува естонския гражданин на 6 септември. Руските спецслужби му повдигнаха официално обвинение за шпионаж. Обвиняемият по нашумялото дело може да бъде лишен от свобода за 20 години.
Самият Кохвер не признава своята вина. Естонските дипломати смятат, че руските военни са задържали незаконно Кохвер и са го откарали на руска територия, докато той е „изпълнявал служебните си задължения по предотвратяване на трансгранично престъпление”.
Последният от трите големи инцидента според ELP е свързан с издирването в шведската акватория на неидентифициран подводен обект, който можеше да се окаже руска подводница. От военните сили на Швеция съобщиха за „чуждестранна подводна активност” в района на Стокхолмския архипелаг на 17 октомври. При това няма официално потвърждение, че властите в скандинавската държава издирват в свои води именно руска подводница. Версията за аварирала руска подводница беше разпространена от шведските медии.
Операцията продължи от 18 до 24 октомври и коства на шведските данъкоплатци около 20 млн. шведски крони (2,7 млн. долара). Накрая шведското военноморско разузнаване заяви, че информацията за сигнал от бедстваща руска подводница не е вярна, тъй като операцията не е дала никакъв резултат освен цяла вълна от злободневни шеги в пресата. Освен това, Министерството на отбраната на Руската федерация сравни действията на шведските военни с улавяне на Карлсон, който живее на покрива.
Експертите изброяват още 11 инцидента, които определят като необичайно провокативни. Това са заплахи на самолети от разузнаването на НАТО, ниски полети на руски самолети над кораби на алианса, както и симулация на бомбардировки.
В доклада се съдържат три основни препоръки към военното и политическо ръководство на Русия и НАТО. Първо, „руското ръководство трябва възможно най-бързо да преразгледа рисковете от продължаването на своята напориста военна политика, а западната дипломация трябва да се фокусира върху това да убеди Русия да предприеме действия в тази насока”. Второ, всички страни трябва да проявят политическа и военна сдържаност, и трето, Русия и НАТО трябва да подобрят двустранната комуникация между военните си сили.
Leave a Comment