Черната дупка във филма Interstellar

Режисьорът Кристофър Нолан и теоретичният физик Кип Торн дават ексклузивно интервю, в което обясняват как са изобразили черната дупка, около която се върти целия филм.

Тук говорим за нещо наистина сложно. Нолан е бил запленен от науката за космоса като цяло и правейки този филм, е искал той да изглежда възможно най-научно достоверно. Това не е лесно, тъй като черните дупки (и червеевите дупки) са като цяло хипотетични – никой не ги е наблюдавал директно и не знае как изглеждат всъщност. Доказателство за тях е примерно наличието на огромни маси в центровете на галактиките, където поглеждайки – не се вижда нищо. А трябва там да има нещо. Имайки предвид, че черната дупка има толкова голямо гравитационно привличане, тя не позволява светлина да избяга от нея и затова не я виждаме. Това е само едно от обясненията.

Разбира се, има много различни хипотези, включително и такива, които твърдят, че черни дупки не могат да съществуват, но засега ще оставим това на страна.

Теоретично погледнато, черните дупки и червеевите дупки са две съвсем различни неща. Първо, черната дупка изобщо не би трябвало да е „дупка“. Тя се ражда при колапса на много масивна звезда, което ще рече, че е просто едно сферично тяло с компактни размери и огромно гравитационно привличане. Точно за това, върху такива черни дупки привлечената маса пада (а не бива всмуквана. Отново – това не е дупка). Червеевите дупки от своя страна (ако съществуват) вече са си точно дупки. Това са тунели в пространство-времето, които на теория биха позволили да се пътува на огромни разстояния във вселената (и времето). Струнната теория и теоретичната физика предсказват съществуването на такива дупки, а физикът Кип Торн, когото споменахме в началото, е специалист точно в тази област.

Всички говорят за „черната дупка“ във филма Interstellar, но според мен, ако филмът ще бъде максимално научно сдържан, трябва да говорим за червеева дупка. Както и да е, лентата излиза след около седмица. Тогава ще разберем какво точно се случва. Засега да се придържаме към научната част.

Кристофър Нолан е наел Кип Торн като изпълнителен продуцент на филма, което показва желанието му да се придържа към строгата математическа теория. За да започнат да изобразяват тази черна дупка, Торн е предоставил и обяснил голяма част от математиката на отдела по специални ефекти, оглавяван от Пол Франклин. Цялата информация е била вкарана в супер-компютрите и визуализацията на Гаргантуа (така е кръстена въпросната черна дупка) е започнала.

Теорията предсказва, че черната дупка трябва да се върти с огромна скорост (може би дори близка до тази на светлината) и със силното си гравитационно привличане да разкъсва масата около себе си. От това се получава така нареченият акреционен диск, който можете да видите на видеото. Освен това, според теорията на относителността на Айнщайн, масата изкривява пространството, което от своя страна води и до изкривяване на светлината (образа) – така нареченият ефект на гравитационната леща.

По думите на самия Кип Торн,

„Нито червеевите дупки, нито черните дупки са били изобразявани в някой Холивудски филм по начина, по който наистина биха изглеждали. Това е първият път, в който визуализацията започва с уравненията от общата теория на относителността на Айнщайн […] Видях този диск да се увива около и под черната дупка; знаел съм го интелектуално, но да го знаеш в ума си е много по-различно от това да го видиш, да го усетиш.“

Автор: Венци Димитров, smartnews.bg