С нов закон гарантирани влогове за 400 млн. лева в КТБ стават негарантирани

Депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) за 403 млн. лева, които по сега действащия закон не са гарантирани, са се превърнали в такива чрез сделки, извършени след поставянето на банката под специален надзор. Това съобщи пред „Дневник“ депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Заради това по-рано тази седмица министърът на финансите Владислав Горанов внесе нов проект на Закон за гарантиране на влоговете, с който се предвижда този вид прехвърлени влогове да не се покриват от държавния фонд.
Тази сума представлява разликата между цесиите и прихващанията, извършени от клиенти на банката. По данни на БНБ, които бяха оповестени при отнемането на лиценза на банката, след датата на поставянето й под специален надзор до 31.10.2014 г. включително. В този период в КТБ са постъпили уведомления за прехвърлени вземания за 1.183 млрд. лева, а отделно са заявени прихващания за близо 780 млн. лева.
Димитров даде пример, при който вложител със сметка за 1 млн. лева към датата на затварянето на КТБ е раздробил влога си на пет части и всяка от тях е прехвърлил на отделни хора чрез цесия. На практика новите собственици на влога притежават депозити в рамките на гарантирания от държавата размер – до 100 хил. евро (196 хил. лева). По думите на Димитров това е напълно законно, но е неморално.
Сумата от 403 млн. лева., които се налага Фондът за гарантиране на влоговете да изплати при настоящото законодателство, идват тъкмо от такива сделки.
По-добре е тази сума да остане във Фонда вместо да отиде за изплащането на такива влогове, които се появяват в резултат на подобни сделки, коментира депутатът. Така, по думите му, на Фондът ще се наложи да бъде даден по-малък заем от 1.7 млрд. лева – колкото е недостигът в него в момента за изплащане на гарантираните депозити в КТБ. По данни на БНБ общо гарантираните депозити в банката с отнет лиценз са около 3.8 млрд. лева.
Според него обаче има опасност новите собственици на депозитите да си търсят правата в съда. Все пак за отправна точка не трябвало да се взима датата на отнемането на лиценза на КТБ, а първият одитен доклад на Българската народна банка (БНБ), в който е отчетено кои депозити са гарантирани, смята той. Според юристи обаче за тези сделки ключова ще бъде датата на несъстоятелността на банката, която съдът предстои да определи.
По време на заседанието на временната бюджетна комисия в четвъртък министър Горанов аргументира предлаганата промяна в режима с това, че с нея не се оспорва действителността на прехвърлителните сделки. А само това, че новият титуляр всъщност не е вложител, а само притежател на сметка. „Не казваме, че този, който е купил вземане, не го притежава. Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление на последно място“, каза той./dnevnik.bg