Ревността е слабост

Колко пъти ревността е мъчила мнозина? Колко пъти зеленоокото чудовище е влизало в сънищата на мъже и жени и ги е оставяло в трескаво безпокойство…

Защо ревнуваме? И какво изобщо означава ревност? Вероятно психолозите си имат дефиниция, не знам. Да направим предположение: ревността е страх да не загубиш любимия човек вследствие на пренасочването на неговите чувства в друга посока. Всички понякога се страхуваме, страхът е естествен спътник в живота на всеки човек.

Но какво предизвиква всъщност страха ни да загубим любимия човек? Фактът, че неговите чувства си отиват? Едва ли. Когато чувствата си отиват, обикновено това е резултат, а не причина.
Че някой друг може да целува устните, кожата на нашия любим? Че ще го притежава друг? Че този, другият ще краде от нашите ценни мигове на интимност?

Вероятно в ревността има от всичко това, но според мен над всичко останало стои съвсем друг страх – страхът, че не сме достатъчно добри и че там, навън, има по-добри от нас и те съществуват специално, за да завземат нашите територии. Да, става въпрос за територия и ниско самочувствие. Разбира се, че тя (той) ще избере друг (а), когато ние не сме достатъчно сигурни в себе си.
Ако ревнуваме, това си проличава в поведението ни, стойката ни, гладния и търсещ израз в очите ни, в крайна сметка в характера ни. Ставаме агресивни, сприхави, намръщени. Не се учудвайте, че това ни прави по-грозни. А щом освен дето сме непоносими ставаме и грозни, как очакваме да запазим нечий интерес?

Ако ревнувате, аз бих ви посъветвала вместо да тръгвате на кръстоносен поход срещу въображаем съперник, да се стегнете и да направите нещо за себе си. Ако се страхувате, значи не харесвате нещо у себе си. Открийте какво е то и го променете! Може да е кожата ви, околоочният контур, фигурата, начинът ви на обличане, начинът ви на живот. Може би сте твърде затворени или пък напротив – твърде лековати. Променете това! Всичко останало само ще отблъсне партньора ви. Не се оставяйте да живеете като комплексари! Заслужавате много повече. И ще видите, че ако самочувствието ви си е наред, няма и да ревнувате.

Ако все пак смятате, че всичко с вас е ок, но имате индикации, че ви изневеряват, то тогава не си правете труда да ревнувате. Човекът до вас е глупак, щом е готов да ви замени с нещо не толкова добро като вас. А на глупаците няма смисъл да обръщаме внимание. Нали?