Социалните мрежи не са виновни за липсата на комуникация

В последните няколко години все по-често четем относително дълги статии, посветени на влиянието на социалните мрежи върху комуникацията в ежедневието ни. Не само тази във физическия свят, но и в медии на ръба на дигиталното като телефонните разговори, мейла и дори IM. Според защитниците на теорията, че именно социалните мрежи са виновни за тоталното алиениране (което всъщност далеч не е толкова тотално), хората преди Facebook и Twitter са били безгрижни волни души с леки нрави, които са отдавали поне 1/3 от ежедневието си на фриволна комуникация. В градския транспорт, по улицата, в парка, на работа, всичко са били умели комуникатори, които за няколко кратки години губят всички свои възможности заради злия гений на подмолния Марк Закърбърг. Не звучи логично, нали?

 

Рядката комуникация не означава асоциалност

Изискванията към комуникацията на съвременното общество са невероятно завишени по не напълно ясни причини. Все повече колеги и приятели са склонни да вярват, че дори няколко минути мълчание или кратък имейл без емотикона в края означават, че имаме тежки емоционални проблеми или, накратко, сме асоциални.

Краткият изказ и избягването на ненужната комуникация или празни приказки, на английски добре определена като „small talk“, винаги е била присъща на хората, които ценят времето си. В този ред на мисли, именно от там произлиза идеята за личния асистент, по-известен по нашите географски ширини като „секретарка“.

Установяването на подобно условие, необвързано с технологиите, е важно.

 

Снимката с вестниците е показателна

Ако сте използвали интернет повече от десет минути в последната година, най-вероятно сте попадали на сравнението на снимки от близкото минало и днес, в което всички четат вестници/използват смартфони и таблети. Определено използването й като пример е лесен ход от моя страна, но смисълът, който предава, е категоричен: хората могат да открият метод за избягването на комуникацията навсякъде, във всяка епоха, дори да се намират в абсолютен вакуум. Именно тук е важно да не забравяме, че не всички форми на комуникация са желани. Наистина ли хората преди смартфоните са искали да общуват непрекъснато в… градския транспорт? Склонен съм да отговоря отрицателно.

 

Вероятно подбирам думите си крайно неподходящо, но моделът на комуникация, който използваме в повечето социални мрежи, не е еднопосочен (на фона на класическия двупосочен диалог), макар мнозина да го определят като такъв. Доста по-коректно е да го определим като многопосочен. Достигането до стотици или дори хиляди хора за по-малко от минута с нулева инвестиция бе почти невъзможно преди масовото навлизане на социалните мрежи, вероятно с изключение на по-големите блогове.

По подразбиране отричащите ползите от многопосочното общуване твърдят, че всяка форма на комуникация в социалните мрежи и дори онлайн като цяло няма стойност. Дори обмяната на една дума в истинския живот е по-ценна от интересна дискусия в коментарите на Facebook пост, което просто не е така.

Същността на комуникацията е в съдържанието, което предаваме, а не в медията или канала, които използваме. По същия начин отричането на четенето от електронни носители пропуска най-важната ценност на всяка книга — съдържанието, а не хартията и подвързията. Следвайки тази логика е, меко казано безумно да обобщаваме физическата и онлайн комуникацията по използвания канал. Безпредметни разговори се случват както офлайн, така и онлайн. Същото важи и за смислената комуникация.

 

Нивото на себедостатъчност расте все по-бързо

Противно на някои схващания, себедостатъчността е един от най-ключовите аспекти на съвременната личност. Евтин и лесен за придобиване канал като интернет навсякъде около нас изстрелва показателя на себедостатъчност в пъти. Напълно естествен резултат от това е намаляването на нуждата от комуникация с цел информация.

Само преди по-малко от две десетилетия бе напълно логично да се свържем с близък човек, който е информиран по дадена тема, за да получим конкретен отговор. Днес този тип комуникация все по-често е безсмислен и в това няма нищо, наистина нищо лошо. Решаването на подобни тривиални проблеми чрез бързо Google търсене оставя повече време за смислена комуникация. Ключово обаче е, че тази смислена комуникация не запълва празнината по подразбиране.

 

Няма място за празни приказки

Измерването на комуникацията количествено, а не качествено, е в основата на проблема от заглавието. Пропускането на празните приказки при разговор с човек, когото не срещаме редовно, всъщност е супер. Наистина ли искаме да похабим ценни минути или часове в наваксване на информация за живота на другия, когато може да знаете какво се случва всеки ден, при това без нужда от директен разговор? Подобно на всяка сходна дискусия, обвиняването на технологиите, а не на хората зад тях за даден проблем, е безкрайно грешно.

автор: Дарин Димтиров, hicomm.bg