Варна – организационна група – Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда

Попитах го , кажи от какво имаш нужда. Кажи какво да ти напазарувам?
Той отвърна, че не иска нищо, но има нужда от всичко. Каза, че срама който в момента преживява, никога не е очаквал и стои на парчето леден бетон, просейки съжаление от безиходица.

С голямо удволствие накупх яйца, мляко праясно,кисело, хлябове, кренвирши, пастърма, риба, бисквити, баклава и сирене. Няколко консерви боб и лютеница. След секунди бях при него с 2 пълни плика щастие. Той се разплака и започна да пита за името ми и защо го правя. Даде ми най-хубавия букет, но аз не приех. Не го чувствам за нужно. Той ми даде нещо много повече и то е душевна топлина. Оставих му джобни парички, които той не искаше да приеме. Но в крайна сметка не му оставих избор.Седнах до него, поговорихме, защото имаше нужда да сподели. Хората ме гледаха учудено, но защо аз да съм странния? Защото нямате сърце ? С няколко лева, на дали ще сте по-богати или по-бедни… Накрая той беше щастлив и стана от ледения бетон на който седеше. Каза – аз вече съм спокоен, няма нужда да прося повече. Видях благодароността в очите му.

Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо което в днешно време отстъства и е основната причина да сме в тази безиходица. НИЕ СМЕ ВИНОВНИ!

Странното е, че не съм си направил „селфи“ с дядото. Странно защото го направих от сърце и не почувствах нужда от снимка. Пиша този текст не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате ВИЕ ДОБРИ ЛИ СТЕ?

Апелът ми е предай нататък! Бъдете съпричастни един с друг и това е пътят да повишим стандарта си на живот. Защото зависи единствено от нас, въпросните 240 са огледало на нашето гласуване.