чуруликат песничка позната,
тишината в топлата постеля
буди се, но през глава премята
одеялото заплетени фантазии
от видения и случки чудновати,
пита се дали все още пази й
чувството за нещо непознато,
да го досънува, откъдето
птичето навън изчурулика,
само дето бавничко небето
просветлява и си сменя лѝка …
Тишината се разсъни до последно,
времето потраква със стрелките,
изгревът от изток блесна медно,
утрото присвива си очите,
трелите са вече симфонични
на шума в прозрачността прикрити,
сякаш се повтарят, но различно
в сътворението на дните ни.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo