Утрото е някак смугло,
а пък погледът му – влажен,
сложило голяма гугла,
шляе се само̀ по плажа.
Корабните силуети
откроява във мъглата
и се пита как морето
днес коси не разлюлява.
Ето, че и тебе среща,
сгушен в съненото яке,
взираш се на изток. Нещо
изгревът не дава знаци.
Утрото ти се зачуди –
търсиш слънцето с надежда,
ала то у вас се буди
и за тебе се оглежда…
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo