Вече в няколко статии пиша, че България се е превърнала в една голяма фабрика за зелен хайвер. И най-ударени са върховете. Онзиден например министърът на икономиката Лукарски заплаши Чичо Сам, че България ще сложи прът в колелото на Трансатлантическото търговско и инвестиционно (ТТИП), ако не махне визите за българите. Ако министърът не бе на зелената диета, би трябвало да каже точно обратното – няма да ви подпишем споразумението, дори и да ни махнете визите!
Всъщност безвизовият режим за САЩ ще събори България в още един нокаут, но това е друга тема.
Сигурни ли са управляващите, че разбират какво се случва с тази земя колкото човешка длан? Ако държавата имаше гръб и можеше да го види в огледалото, щеше да забележи, че някъде в ниската му част пониква малка опашчица. Засега едва едва-а-а подава розово връхче. Но както вървят “риформити”, в рамките на 3-4 години носът на държавата ще е като на Мис Пиги.
Както е известно, в Европа на несъстоятелните държави им викат “прасета”. Този грозен епитет идва от PIGS, първите букви на затъналите длъжници – Португалия, Италия, Гърция и Испания. Сред това се добави и Ирландия и стана на РIIGS.
За разлика от прасетата България седем години се хвали със свирепата си фискална дисциплина. Ние сме отличници в затягането на държавния колан. Но ето, че
през 2014 г.
коланът се
спраска
и взехме безпрецедентни държавни заеми, вероятно преди Нова година ще надхвърлят 6 милиарда. Виновници много – дълговете в енергийния сектор, погасяването на по-старите заеми и най-вече кризата с КТБ. И изобщо “Кой?”.
Естествено, най-виновни са правителството на Орешарски и мафията. Но сега има ново правителство, а според Министерството на финансите догодина държавата ще тегли още 8,1 млрд. лева дълг. Делът на държавния дълг, който преди 2-3 г. бе едва 14% от БВП, догодина според МФ ще скочи до 30%, което ще рече, че спокойно може да стигне и до 35- 40 на сто. Защото знаем, че прогнозите винаги се коригират към по-голямата тесла.
В момента международните лихви върху дълговете са рекордно ниски от нула до 4-5 на сто за париите. Но нищо не им пречи да скочат двойно или тройно.
ова вече се случи през 70-те г. и тогава много държави с дългове за една нощ станаха прасета, а след още малко и пържоли на трапезата на международните монополи. Още не са се оправили. Значи виждаме трайна и неумолима
тенденция за все
по-високи
дългове,
която ескалира геометрически и не може да се обясни нито с Орешарски, нито с новия финансов министър, нито с текущите банкови скандали.
След началото на кризата през 2008 г. държавата започна да харчи паричния резерв, после мина към заеми, отначало по 1-2 милиарда годишно, а сега ги докара до 8 и нагоре. Ами ако по-догодина станат 16, а през 2017 – 32? Както е тръгнало, още преди 2020 г. България може да се окаже и прасе, и пържола, и суджук, който да виси в офшорните мазета.
Явно бизнес планът на България не е състоятелен, и то не от вчера или от онзи ден. Фирмата е на червено поне от 6 г. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че тя бе на загуба и тогава, когато бюджетите бяха на плюс, а ръстът на БВП достигна 6 на сто.
Защото тогава частният сектор натрупа близо 40 милиарда евро външни дългове, а държавата подари на безценица предприятия и имоти за други десетки милиарди. Фирмата България бе на загуба и през 1994, и през 2004, и през 2014 г. Просто
БВП е тарикатски
показател,
който представя загубата на имота и задлъжняването като растеж. А неолибералите лъжат, че този растеж е развитие.
Първата доза от неолиберален зелен хайвер ни убеждава, че държавата е лош стопанин и затова се превръща в прасе. Но истината е точно обратната – кочината тръгва именно от частния сектор!
През 2008 г., когато кризата тръгна от САЩ, държавният дълг на Португалия бе малко над 60% от БВП, на Испания бе малко над 20 на сто, на Ирландия – около 16 на сто, на Италия – около 80 на сто. След кризата те бързо станаха съответно 120, 80, 120, 130 на сто.
Истината е, че тези държави следваха много строга фискална дисциплина, но за броени месеци европейският елит ги принуди да поемат дълга на частните фискални кочини. И вместо да кажат – посипваме си главата с пепел и вече няма да правим така, идеологическите центрове на финансовата олигархия нарекоха своите спасители, данъкоплатците, “прасета”.
Същото виждаме и в България – тези 4, 5 или може и 9 милиарда, които българската държава ще плати, за да затвори раната от КТБ,
плащат за
лакомията
на частния банков сектор. Но идеолозите на неолиберализма продължават да обвиняват държавата. Между другото, те се хвалят, че за 5-6 г. са свили дела на държавата в харченето на нейния брутен продукт с около 5%. Това се празнува като “ден на свободата” от правителството. Но е трудно да се досетим, че правителството покрива тези 5% с все повече заеми, а бюджетът минава на все по-голям дефицит в името на свободата.
Вярно, в скандала на КТБ има и лошо управление, и човешка алчност. Вероятно вина има и БНБ, която бе направена напълно независима от държавата (и веднага си приватизира печатницата). Кога ли ще си приватизира и сградата? Но ако се опитаме да погледнем отвъд темата за непосредствения виновник, ще видим, че това е частна проява на най-общата неолиберална политика. Това е феномен на ултрадесния дух, както биха казали кофти хегелианците.
Например повечето от тези 4 милиарда “лоши кредити” в КТБ всъщност са похарчени за инвестиции в реален бизнес, който така и не може да мине на печалба. А бизнесът не върви, защото потреблението в държавата се свива. А то се свива заради неолибералното затягане на коланите, отмяната на необлагаемия минимум и регресивните данъци. Както и на факта, че огромна част от добавената стойност се изнася в чужбина. Всичко това е резултат от неолибералните идеи, които са промили мозъка на целия управляващ елит.
Да вземем например водата в София. Ако от всеки кубик вода в чужбина изтича по 1 лев, то всеки кубик свива с 1 лев потреблението на сирене, хляб, мляко, дрехи, вестници и така нататък. Така бизнесът губи, инвестициите минават на червено, а бизнесмените или спускат кепенци, или търсят начин да се отърват от кредитите си чрез скандали като този с КТБ. Затова КТБ не е само една пъпка върху лицето на държавата. Тази пъпка е признак за отравяне на кръвта, за цироза на икономиката, предизвикана от поемането на твърде много неолиберален зелен хайвер.
През 2014 г.
България навлезе
в нов етап –
за да спаси банковата система, тя ускорено национализира частния дълг, който не може да се изплаща поради липсата на потребление. Догодина ударът ще е два пъти по-силен. По-догодина – още два пъти. И това ще продължава все така, докато елитът ни най-сетне не схване, че се моли на погрешния Бог.
Както винаги съм казвал, нещата трябва още да се влошат, преди да започнат да се оправят.
автор: Валери Найденов
Анализът е публикуван първо във вестник „24 часа“