Никак не ми е лирично
в утринта мразовита,
сякаш така е различна
в шала си скрежен завита,
с тена си сивкаво – бледен
и заледени ресници,
свита е и приведена,
топли ръце в ръкавици.
Тропа с ботушии от скука,
устни нацепени свива,
а пък земята напукана
кататонно застива.
Времето скърца сковано,
сякаш нещо го нерви –
късно ли е или рано …
Първи е. И е декември.