Добре, ще се смея на твоя спектакъл.
Защо пък да ме е страх?
Не си и помисляй, че съм заплакала.
Така се превивам от смях …
И другите също се смеят прилично
навярно на твоя костюм,
грима, също фразите, смешно изричани,
и някакви мисли наум.
Макар, че очакваш да ръкопляскам,
в дланта ми забоден е трън.
Дванайсет е точно. Мойта каляска
очаква ме тайно отвън.
Косите ти вее царствено вятър,
но славата май ти горчи.
На средния ред, точно в средата
мястото празно мълчи.
Защо не излезеш? Пак ръкопляскат.
Така е забавно на бис!
Тя, онази тиква – каляска,
изчезна със нощния бриз …
автор: Мариела Русева