Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.
На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.
В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.
Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.
Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете
Няма да има планирани прекъсвания на електрозахранването в морската столица през предстоящата неделя. Жителите и…
Понеделник: Слънце с леки облачни петна Понеделник ще започне с преобладаващо слънчево време. На изток…
В сряда, 15 септември, първият учебен ден в България ще бъде белязан от променлива облачност…
Синоптичните прогнози сочат, че жителите на Варна и околните райони трябва да се подготвят за…
В разгара на подготовката за предстоящите президентски избори, инициативният комитет за издигане на независимите кандидати…
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обяви жълт код за опасно метеорологично явление, което…
Leave a Comment