Не обиждай интелекта ми с лъжи.
Спри да фантазираш, уморява.
Истината може да боли,
но през болката се преживява.
А лъжата? Нея за какво
лековерно в къщи приютяваш?
Свита в таралежено кълбо,
само знае как да наранява.
И да те променя знае как,
затова ще ти река направо –
я на произволен първи влак
я качи по живо и по здраво!
Истината даже премълчи,
само дето няма да забравя,
по небцето ми щом кисело горчи
и стомахът ми започне да прегаря.
Всичко знам, каквото си го виждам,
имам си аршин и да премеря.
Не, че искам аз да те обиждам,
но не се познаваме от вчера.