Трансформация с Мариела Русева

Виждам просто сложните неща,

простите до крайност усложнявам

и, когато ми намигне утринта,

не съзрявам, ала осъзнавам.

 

Мога всичко да пренаредя сама

не във времето, а по значимост,

не със знаци, символи, слова,

а със обновена обозримост.

 

И дали промяната е само засега

или мимолетна трансформация,

все във кривите огледала

търся правата интерпретация.

 

Затова ли виждам другите така

изкривени някак неуместно?

Имат ли виновност? Имам ли вина?

Кой обременен е по наследство?

 

После пак са прости сложните неща,

простите отново усложнявам,

но надеждата ми е във утринта

да осъзнавам и да помъдрявам.

 

фотограф: Любомир Маринов – bulo