Гневните ми чувства стихват,
еуфорични се надигат,
предколедно ми се усмихват
и сякаш, че това ми стига.
И мен усмихват несъзнато,
носле във шала си увила,
в косите топлина от лятото
гнездо от спомени е свила.
Докосвания снежно – сини
се приютяват в тиха пазва,
там драскотини раковинини
следите си ревниво пазят.
И звън ли беше от шейната,
на чаши с вино ли рефрена,
но буди чувството познато.
Така отдавна вътре дреме …
На прага някой ми остави
подарък и се скри в пъртината.
Шептя му тихичко: „Наздраве!
Сполай на Старата година …”
фотограф: Любомир Маринов – bulo