Специфичен и интересен диалектът, на който се е говорило във варненското село Голица и до днес се среща в говорите на населението в цялата област. Според представената наскоро Карта на диалектната делитба на българския език, характерен за района на морската столица е еркечкият говор.
По данни на учените в Института за български език към БАН, днес той е представен от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч) и Голица, Варненско. Може да бъде чут и в речта на преселници от петнадесетина села на север край морската столица и в Поморийско.
Няколко са особеностите, които характеризират еркечкия говор като изключително архаичен и оригинален, уточняват от Българската академия на науките. Това са удължаването на гласните под ударение, изговорът на акцентувано, а на мястото на старобългарските гласни голяма носовка и голям ер, както и преходът на ф в х.
Така например ако чуем някой да ни говори на “ва”, казва „нохче“ вместо „ножче“, можем да сме сигурни, че сме срещнали наследник на така наречените ваяци, родом именно от селата във Варненско.
Друг характерен за Североизточна България говор според звуковата карта на диалектите у нас е съртският. Той се заражда в провадийското село Кривня. Една от характерните му особености е употребата на частица за бъдеще време „шъ“ вместо книжовното „ще“. Според информацията в картата, в този край се използват „зъп“, „мъш“, „къщъ“, „вриеми“, „пунедиелник“ и други.
Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти – диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната, включени в звуковата карта на говорите у нас.
Тя обхваща цялата българска езикова територия, затова на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др.