Варненец: Ние сме „Робите на Малев“. Шокиращ разказ за модерното робство във Варна

На 13 август 2014г. Започнах работа в” Добруджански Хляб” АД цех луксозен в град Варна.При първоначалния разговор ми беше обещана заплата от 950 лв. Заплатата се получаваше в края на следващия месец, за отработения предходен.През първия месец за седемнадесет работни дни получих 630 лв.За септември като за цял месец работа се надявах да получа даже повече от обещаните 950 тъй като него месец имаше двама работници от смяната които излизаха в отпуск за по осем дена и се налагаше освен моята длъжност-пекар-да изпълнявам и други длъжности като помагам на колегите на местата на отсъстващите.Заплата която получих беше с 40лв. от тази която получих за август за 17 работни дни-670лв. Бяха първите дни на ноември.Разбрах,че не мога да продължа да работя тук за такива пари.Условията бяха изключително тежки.Работеше се на смени.Цехът работеше денонощно-без празници, без почивни дни.Работиш две първи смени от 07 до 19 часа вечерта.След това имаш две нощни от 19 до 07 часа сутринта и после почиваш 48 часа.Общо 240 часа на месец, като 120 часа са нощен труд.Трудовият договор е стандартен.Там не пише нищо за такова работно време.Пише само, че заплатата ми е 450 лева и то като квалифициран работник.За да напусна требва да подам три месечно предизвестие.На 20 ноември спрях окончателно работа като им казах че съм болен и ми предстои операция.Това до някъде беше вярно.На втори декември отидох да си получа заплатата за октомври.Имах три дни неплатена.Получих 550лв.Не знам дали някой би свидетелствал срещу работодателите си.