Годишна хроника на досадните Фейсбук статуси

Да разгледаме най-досадните публикации във фейсбук през годината.

Като цяло всеки месец започва с едно морално „Клас стани, клас мирно!“. Здравей, Януари, моля те, бъди страхотен! Демонстрира се новогодишния аутфит, прилага се мотивиращо послание, както и много снимки от софрата. Луканки, суджуци, пастърми, саздърми, руска салата, картофена салата, снежанка, тиквеник, баница, късметчета с нови коли, пътувания, апартаменти, къщи.

Тук се излива любовна мъка и хейт към предстоящия празник на влюбените. Варират двата полюса. Едните са много влюбени и щастливи, другите много нещастни. На самия 14-ти има силен приток на продуктово позициониране. Рози, шоколади, плюшени играчки и всевъзможни материални приспособления. Ироничното е, че с подаръци могат да се похвалят предимно жените.

Ръцете на всички са толкова накичени с мартеници, че биха могли да парират дори удар от двойна брадва. На 3 март нацията я обзема патриотична треска. България на три морета и прочувствени цитати от ранга на „Гордейте се, че сте българи, защото винаги ще сте българи и да сте българи е българско!“ На 4-ти нещата си влизат в руслото и се продължава с недоволството за всяко нещо.

Социалната мрежа започва да прилича на час по изобразително изкуство и квартална бакалия. Заформя се един своеобразен конкурс за това кой е боядисал яйцата по-добре и чий козунак е най-бухнал. Едва ли Микеланджело се е гордял толкова с изрисуването на Сикстинската капела, колкото потребителите с уменията си да оцветяват.

Не, вие не се разхождате в ботаническа градина, още сте във Фейсбук, просто цари тотален дървесен цъфтеж. Няма фиданка в квартала, която да остане без фотосесия. На 24-ти, загрижени за граматиката подканват да pi6ete na kirlica we, понеже Кирил Методи и брат му имат празник. Завършва се с викове до 12, за да ни уверят абитуриентите, че ако не са придобили други качества в училище, то поне са се научили да броят до толкова.

Изведнъж наситеността на фитнес фотографията рязко набъбва, защото народът се сеща, че след няколко седмици ще се показва гол пред останалите и трябва да се влиза във форма.

Крака сочещи към басейна, сламения чадър, пясъка, морето, водораслите, скалите и тем подобни. Вече няма лица и задници, а само ходила в посока на нещо си. Задължително се показват и плажните коктейли. Маракуя с диня и водка, пъпеш с грозде и уиски, текила с праскова и нар. Вечерта купонят се мести в Да-уан, Спалня, Какало бич и т.н.. Не удариш ли един чек-ин и не се ли снимаш с изгорял нос в някоя дискотека от крайбрежието, изобщо не си ходил до голямото мокро.

Все в някакъв момент се отива в къщата на село… така де, на „вилата“, и се прави барбекю. Публикациите започват да приличат на брошура на Лидъл, в която се предлагат множество месни изделия на промоция. След конските пържоли е време за парти, а нито едно домашно празненство не е истинско, ако мъжете не са без фланелки, докато въртят гюбеци под страстни ритми с марка Пайнер.

Изпращаме лятото. Няма как. „Довиждане лято, благодаря ти за незабравимите мигове. Само още 250 дена до следващото лято. Юху!“ Отново дърветата са звездите на Фейсбук, само че този път с натуралните си прически а-ла „омбре“.

Свободно се разхождат вещици, таласъми, палави сестри, палави класни ръководителки, палави жени котки, палави камериерки, палави вампири. А за капак на всичко това, разни хора се маскират и за Хелоуин.

Ден на народните будители. Wie o6te li ne pi6ete na kirilica we? Какви националисти сте?! Ако падне малко сняг, всеки бърза да се похвали, че има прозорци, и уверява останалите, че и в неговия квартал е валяло. Не се пропускат и възторжените честитки за този уникален повод, който се повтаря едва всяка зима. Украсата на елхата и секцията в хола също не остават непоказани.

Става ясно, че годината всъщност е книга и ще се пише последната глава от нея. Боровец и Банско приютяват студенти във възрастова група от 16 до 48, които бухат селфита по халати, а после по маси. Пишат се писма до Дядо Коледа с различно съдържание. Едните били много добри, другите много лоши, а третите за пореден път искат да подарят речник и дрехи на някоя кифла, защото тя не можела да пише и се снимала разсъблечена. На изпроводяк се вдига среден пръст към отминалите месеци и се дава обещание, че предстои ново начало. А дано!

(dama.bg)