Припомняне за живот с Мариела Русева

Утре ме очаквай да се случа,
няма да съм кротка и смирена
и, щом щракне в тишината ключа,
ще нахълтам с моята вселена.

Всяко тайно кътче ще проуча
на душата ти привидно подредена,
слабото ти място ще улуча,
нещичко за после ще си взема.

И на странностите си ще те науча,
а да ги обмисляш няма време.
Ето, в тишината щракна ключа,
въздухът трепти да ме приеме.

Ти безкрайно време ни поръчай,
пък дори и малко пресолено,
изхвърли ключа за всеки случай,
с него – самотата приютена.

Във косите цвете ще засуча,
ще съм с жълта рокля до колене,
като че преди съм ти се случвала,
но във нереално измерение.

Радост позабравена излъчвам,
сякаш тук била съм преди време,
ключ не ми е нужен да отключа,
а спасение
и откровение,
и сътворениие …
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo