В нощта срещу 22 декември настъпва астрономическата зима

Най-краткият ден и най-дългата нощ в годината бележат началото на астрономическата зима. Тя започва в 1.03 ч. в нощта срещу 22 декември със зимното слънцестоене.

Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето – т.нар. зимно и лятно слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето.

На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.

На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно. Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези слънцестоения се наричат равноденствия.

Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието. (Агенция „Кросс)