Плаж през декември с Мариела Русева

 

Непораснало момиче босо тича

във въображаем летен ден,

най – жълтата си рокля то облича

и е с най – тъмния си тен.

 

От помислите тъжни се отрича,

на битовите грижи не е в плен,

на себе си май малко не прилича,

дори светът е сякаш променен.

 

В албумите със спомени наднича

и бризът морски духна несмутен,

а същото момиче босо тича

в отминал пред време летен ден.

 

Там сладолед по устните се стича

и плажът мърда жив, неподреден,

момичето и днес си го обича,

макар дъждовен, влажен и студен.

 

То плетената топлина облича,

тупти сърцето в ритъм променен

и пак по пясъка ще се затича

със бриз в косите, с обич приютен.

 

автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo