Протестът като политическа инвестиция

През последната година и половина определението „граждански протест” се изкриви и стана синоним на далавера. Основна заслуга за това имат няколко души, които се броят на пръстите на двете ръце и стоящите зад тях български и международни неправителствени организации.

С подкрепата на определен медиен кръг тази група успя да изроди гражданското недоволство и да го превърне в безотказен метод за постигане на чиста печалба. Начините са едни й същи – започва се с манипулация на общественото мнение чрез въпросните медии, и кръгът се затваря с извиването на ръцете на действащото правителство. Ако властта не се подчини на ултиматумите, замаскирани като граждански позиции, изказани уж от името на целия народ, е заплашвана директно със организиране на мероприятия за нейното сваляне.

Днес олицетворение на всичко изброено дотук е една анонимна организация, наричаща себе си „Протестна мрежа”. Анонимна, защото тя не съществува под никаква форма в родния правен мир. Нейни лица са малка група хора, които са в ръководствата на няколко неправителствени организации (НПО). Въпросните НПО са щедро финансирани от редица чуждестранни фондиве със спорна международна репутация.

Но кой се облагодетелства от такива пари всяка година? Това са Антоанета Цонева (Институт за развити на публичната среда), Асен Генов, Константин Павлов (двамата управляват фондация „14 януари”), Христо Иванов (настоящ правосъден министър, преди това програмен директор на Българския институт за правни инициативи), Николай Стайков (координатор на сайта „Noresharski.com). Около тях гравитират незнайни „граждани с будна съвест”, за които не е ясно с какво се занимават. Това не им пречи да произнасят тежки присъди спрямо държавността у нас и да сипят заплахи срещу управляващите по време на десетките брифинги, организирани в столичните пресклубове.

Това е ситуацията с гражданските протести у нас към днешна дата. Но как се стигна до тук? Как гражданската енергия бе узурпирана от група самозванци, които говорят от името на целия български народ?

Началото бе през 2009 година

Тогава, на 14-ти януари, пред сградата на парламента бе организиран многохиляден протест – първият от повече от 10 години. Преди това родните анализатори се надпреварваха да обясняват как у нас гражданското общество е заспало и нищо не може да го събуди. Е, оказа се, че има начин.

Хиляди се събраха спонтанно на площада пред Народното събрание за да кажат „Не!” на политиката на тогавашните управляващи от тройната коалиция. Стига се до сблъсъци с полицията, имаше арестувани, ранени. Мирните протестиращи хвърлиха вината върху футболните агитки, които бяха в предните редици на множеството и нападнаха униформените.

Но протестът бе огромен и най-важното – организиран в социалните мрежи. Именно тогава си пролича, че тези мрежи могат да се използват, за да се плете дневният ред на гражданското общество. Защото то се събуди точно след такава интернет акция.

Може би в този момент на днешните чуждестранни господари на родните НПО е светнала червената лампичка, че България е плодородно поле за експерименти с влияние чрез гражданска енергия.

Роенето на НПО и техните чужди благодетели

В месеците след 14-ти януари в публичното пространство започнаха да се роят гражданските НПО. Дори и да са съществували и преди 2009 година, тяхната популярност бе ниска, а чуждестранното им финансиране – мижаво. Но това остана в миналото.

Бъдещите кадри на днешната „Протестна мрежа” се захванаха да градят кариера. Логично към тях започнаха да се насочват повече пари зад граница (виж таблицата).

Днес основните благодетели на Цонева, Генов и компания са Фондация „Америка за България”, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и родният Институт „Отворено общество-София”. „Протестиращите” не пропускат да облажат и от други задгранични благодетели, като, например, Фондация „Чарлз Стюърт Мот”.
Финансирането става чрез така наречените грантове – пари, отпускани за проекти, насочени към развитието на гражданското общество. Всичко щеше да е наред, ако въпросните грантове се разпределяха на конкурсен принцип. Но не би – парите отиват в определен кръг от хора и медии, които са оплетени помежду си от едни й същи интереси.
Но няколко думи за чуждестранните инвеститори в протести. Всеки един от тях декларира, че работи за развитието на гражданското общество в Източна Европа.

В началото на 2008 г. „Америка за България” е разполагала за тази „добра кауза” с близо половин милиард долара. Част от тези пари са заделени и за НПО в нашата страна.
Представянето на „Отворено общество” говори само за себе си: „Неправителственa организация за осъществяване на дейност в обществена полза, която отстоява ценностите на отвореното общество в България и подпомага интеграцията на страната към Европейския съюз. Институтът е учреден през 1990 година с дарение от г-н Джордж Сорос”.

Както вече и у нас е известно, репутацията на Сорос в цял свят е противоречива. В страна като Словакия той е обявен за персона нон грата заради намеса чрез политически спекулации във вътрешните работи на държавата. Подозренията че Сорос се опитва да задава дневния ред на страни от Източна Европа, включително и в България, не намаляват, а напротив – нарастват.

Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа е подобна на горните две организации, която финансира НПО безвъзмездно.

Въпросът, който изниква относно тези финансови мастодонти е защо инвестират в НПО в Източна Европа. Отговор случайно или не бе даден от помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. След размириците в украинската столица Киев тя призна пред медиите, че Вашингтон е налял в бившата съветска република 5 милиарда долара в рамките на 25 години. Причината – развитието на демократичните ценности и гражданското общество. Дали това не се случва и в други страни, включително и у нас, под формата на грантове, давани на НПО, които „милеят” да се чува гласа на обикновените хора?

Кукловодите на протеста и медиите зад гърба им

Отговорът е – „сто на сто да”. Какво правят с инвестираното в тях родни НПО? Разбира се, реинвестират в свои кадри, които се намърдват във властта. Ако това не стане, държавното управление започва да бъде разклащано застрашително чрез протести, родени от манипулация на общественото мнение. А НПО у нас със завидна бързина се специализираха в клатенето на държавната лодка и вече с чиста съвест могат да бъдат наречени кукловоди на протестите.

Техните манипулации нямаше да са и на половина успешни, ако зад тях не стоеше един медиен кръг, известен с името „Капитал” – издателството „Икономедиа” на бизнесмена Иво Прокопиев. Медиите-глашатаи на кукловодите на протеста са седмичникът „Капитал”, всекидневникът „Капитал дейли” и сайтът „Дневник.бг”.
На техните страници групичката протестъри винаги имат сигурна трибуна, а гледната им точка е единствената вярна. Но този комфорт не се постига току така.

През 2011 г. „Икономедиа” АД получи 3 000 000 лева за реализация на проект „Дигитално време”. Донор е „Америка за България” – същата фондация, която пълни джобовете на отбора протестиращи.

Всеки, който си мисли, че протестите са краткосрочен проект, дълбоко се лъже. Оплетката на мрежата е сложна и добре измислена. Тя достига чак до президента Росен Плевнелиев. Той започна политическата си кариера като министър в първото правителство на ГЕРБ именно с благословията на своя семеен приятел Иво Прокопиев и кръга за политинженерство „Типинг пойнт”, от който бизнесменът е част.

Тук вече идва дълбоката история. Освен Плевнелиев, в кабинета „Борисов 1.0” бяха набутани още трима министри, близки до „Типинг пойнт” – Трайчо Трайков, Симеон Дянков и Николай Младенов. Във въпросният кръг освен Прокопиев, влиза още дългогодишната приятелка на Бойко Борисов – банкерката Цветелина Бориславова.
И, забележете – Борисов подаде оставка в началото на 2013 година, а след избора на Пламен Орешарски за премиер и назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, медиите на Прокопиев започнаха да подклаждат протестите. Връзката по оста – „гражданско недоволство” – „Икономедиа” АД е очевидна. И ако досега някой се е чудил защо президентът Плевнелиев моментално подкрепи протестите срещу назначението на Пеевски, вече може да си отговори.

С такъв здрав гръб е ясно защо днешната „Протестна мрежа” така смело извива държавнически ръце.

А сега малко и за най-видните активисти на мрежата. (trud.bg)

Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда. Това НПО е със солидно чуждо финансиране (виж таблицата). Преди да се ориентира към говорене от името на българския народ, госпожата бе омбудсман на София. След това за кратко изчезна от публичното пространство, за да се завърне с пълна сила начело на Института.

Асен Генов и Константин Павлов, управляващи на фондация „14-ти януари”. Двамата доста добре се ориентираха, кръщавайки НПО-то си на датата на многохилядния протест, за който стана дума по-нагоре в текста. Павлов и Генов също се радват на финансиране от задгранични фондации.

Николай Стайков, координатор на сайта Noresharski.com – неговата игра е основно с Кръга „Капитал”. Стайков е дългогодишен дописник във едноименния седмичник и напоследък се изявява като бизнесмен.

Христо Иванов, настоящ министър на правосъдието. Остана на този пост от служебния кабинет на Георги Близнашки. Иванов е основният радетел за съдебна реформа от типа „стани да седна“. Нищо, че встъпи в длъжност с редица скандали, породени от отнетите му адвокатски права заради неплащане на членски внос към колегията. Сега този казус е забравен и министърът словесно коли и беси магистрати.

Към отбора на тези хора се числят още десетки. Да не забравяме, че за служебен премиер след оставката на кабинета „Орешарски” Плевнелиев си назначи виден протестър – проф. Георги Близнашки. За заместник-министър на културата бе посочен друг уличен глас – Виктор Стоянов.

В днешното правителство и парламент има десетки представители на организираното недоволството от жълтите павета. Те са депутати, съветници в министерски кабинети или други висши държавни служители.

А кое е най-сладкото в цялата дейност на „Протестната мрежа”? Финансовата безотчетност. Всички лица на мрежата имат НПО, а пък те от своя страна се водят юридически лица с нестопанска цел и не плащат данъци върху приходите, идващи от дарения и финансирания по проекти (така наречените грантове).

Източници от Националната агенция по приходите коментираха пред ФОРУМНЮЗ, че на практика няма законово основание финансовите потоци от чуждите фондации към родните НПО да бъдат следени, тъй като не подлежат на ревизия. Какво по-хубаво от това.

Така че политическата инвестиция в протестите е добре дошла за всяка страна – тези, които дават, си гарантират влияние. Взимащите – също. И всичко е чиста печалба – и парите, и властта.