Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небето – посрещнете Го!

Във вековната история на Христовата църква са намерили място такива велики и бележити събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството. Безспорно, Рождението на Богочовека Иисус Христос е едно от тях. То е изпълнение на древните обещания и пророчества, завършек на старозаветното домостроителство и начало на новия живот. Още в зората на човешкото съществуване (помрачено и смутено от непослушанието на прародителите в Едем (Бит.гл.3), Бог в промислителната Си грижа и любов към падналия човек, обещава да изпрати Спасител на света. Вярата и надеждата в изпълнението на това обещание дълбоко осмислили живота и дейността на Божиите праведници, които по неведомите пътища на духовното прозрение, смътно са предчувствали славното Витлеемско събитие. Страниците на старозаветните свещени книги свидетелстват, че Спасителят ще се роди във Витлеем, но Сам Той ще води началото си от дните на вечността (Мих. 5:2). Той ще бъде примирител на народите (Бит. 49:10), Син на Девица (Ис.7:14). Ще бъде Творец, Вестител и Княз на мира (Йов 32:2), (Зах. 9:10), (Ис. 9:6). В Негово лице милостта и истината ще се срещнат, правдата и мирът ще се целунат (Пс. 84:11).

Наближавало времето да се роди многоочакваният от древното човечество Месия. Пророчествата, които предсказвали различни исторически събития, предшестващи Неговото раждане, се били изпълнили. Когато се изпълнило и времето, предвидено в пренебесния план, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята (Гал. 4:4).

По-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек. Ако всичко това е станало, то всичко друго ще последва след него с разумна последователност.

Той не би унизил Себе си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас – Христос се роди по дух, за да ни възроди по дух.

Богочовекът Иисус Христос и тайната на Неговото боговъплъщение могат да бъдат освидетелствани най-вече в светлината на посланията на св. ап. Петър. Тук ясно е подчертано, че:

1. Иисус Христос по плът е един от израилтяните.

2. Той е роден по плът от Давидовото семе и се открил за Син Божи чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите.

3. Съгласно Божието домостроителство, когато се изпълнило времето, Единородният Син Божи се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

4. Общественото служение на Иисуса Христа преминало сред сънародниците Му по плът йудеи.

Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана в Никео-цариградския символ на вярата (чл.3) –

„вярваме и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и дева Мария и стана човек“.

Иисус Христос прие човешка плът, за да сложи началото на изкуплението, което е осъществено по-нататък чрез кръстните страдания, смъртта, Възкресението и Възнесението на Богочовека. Боговъплъщението е начален момент на изкуплението от първородния Адамов грях с цел човечеството да се възвърне към живот – живот в Христа и с Христа. Който е истински живот, съгласно Неговите слова: „Аз Съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:16).

В боговъплъщението тайната на Бога и тайната на човека се съчетаха и така образуваха най-дълбоката и най-непостижимата тайна на земята и небето – тайната на Богочовешката личност. „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (Тим. 3:16), „Словото стана плът“ (Иоан 1:14). Като съпричастник на човешката природа, въплътеният Син Божи стана посредник между нас и Бога – вечен ходатай за човешкия род пред Божията правда. Това е изразено от св. ап. Павел: „Христос не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема, затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:16-18). За да възстанови в първоначалната си чистота човешката природа, разстроена при грехопадението в Едем, Бог-Слово прие пълна човешка плът. По този начин, според св. Григорий Богослов възприетото от Сина Божи човешко естество е било излекувано.

Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове-смирение, преклонение и обич. Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече две хилядолетия, за да стопли и просветли душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. В навечерието сме на юбилейната двехилядна година от Раждането на Богомладенеца. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.

Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно.

Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека приготвим пътя Господен в живота и в душите си.

© Mариета Иванова, www.bsc.rousse.bg